Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
Огледа се бързо и видя, че е сам. Макар инстинктът му да го подтикваше да се махне възможно най-бързо и да продължи трескавото си търсене, той си наложи да спре, да си поеме дъх и да изтрие кръвта, която слепяше окото му. Опита се да си спомни какво беше видял при влизането си в Храма. Преддверията, подредени в кръг около главната зала, бяха свързани с предната му част със серия лъкатушещи коридори. Някога, много отдавна, тези коридори сигурно са били проектирани в някакъв логичен ред. Но деформацията на Храма ги беше превърнала в объркан лабиринт. Някои от тях свършваха рязко, тъкмо когато очакваш да продължат, докато онези, които очевидно не водеха никъде, продължаваха до безкрайност.
Земята се люлееше под краката му, а от тавана се сипеше прах. Една картина падна от стената с трясък. Танис нямаше представа къде може да е Лорана. Само видя, че влиза тук. Знаеше, че е била затворница в Храма, но под земята, и се зачуди дали е успяла да огледа обстановката, когато са я довели и има ли представа как да се измъкне. Тогава осъзна, че самият той имаше смътна идея къде се намира. Намери една още горяща факла, грабна я и освети помещението. Една закрита с гоблен врата рязко се отвори и увисна на счупената си панта. Той надникна през нея и видя, че води към слабо осветен коридор.
Танис затаи дъх. Сега вече знаеше как да я намери. В коридора имаше течение — свеж лъх, изпълнен с аромат на пролет, хладен от благословения покой на нощта докосна лицето му. Лорана сигурно го е усетила и е предположила, че оттук се излиза навън. Той хукна по коридора без да обръща внимание на болката в главата си, насилвайки уморените си мускули да се подчиняват на командите му.
Група драконяни внезапно се появи пред него, излизайки от друго помещение. Танис си спомни, че още е облечен с униформа и ги спря.
— Елфата! — изкрещя той. — Не бива да избяга. Виждали ли сте я?
Доколкото разбра от ръмженето им, очевидно не бяха. Нито следващата група, с която се сблъска. Но двама драконяни, които бродеха по коридорите в търсене на плячка, казаха, че са я видели и посочиха коридора по който вървеше Танис. Духът му се повдигна.
Битката в залата вече завършила. Оцелелите Господари бяха успели да се измъкнат и сега се намираха сред войските си, разположени извън стените на Храма. Някои продължаваха да се бият. Други отстъпиха, за да видят кой ще победи. Два въпроса вълнуваха всички. Първият, ще останат ли драконите тук или ще изчезнат със своята Кралица, както след Втората Драконова Война? И вторият, ако останат, кой ще бъде техен властелин?
Танис осъзна, че си повтаря тези въпроси, докато тичаше из коридорите. Понякога завиваше в погрешна посока и ругаеше, когато се изправеше пред стена и трябваше да се връща. Накрая така се умори, че не можеше да мисли за нищо. Краката му натежаха и всяка стъпка му костваше огромно усилие. Главата му бучеше, раната над окото му отново започна да кърви, а земята продължаваше да се тресе под краката му. Започна да губи надежда. Макар да беше сигурен, че върви във вярната посока, малцината драконяни, които срещна, не бяха виждали Лорана. Какво е станало? Беше ли тя… Не, не искаше да мисли за това. Продължи да върви, като усещаше ту свеж въздух, ту дима, който се виеше зад него.
Факлите бяха подпалили пожари и Храмът щеше да изгори.
Изведнъж, докато се опитваше да мине през един тесен проход, чу някакъв звук. Спря, затаил дъх. Да, ето го отново, точно отпред. Той се взря през дима и праха и стисна меча си. Последната група драконяни, които беше срещнал, бяха пияни и склонни към убийства. Самотният офицер им се беше сторил лесна плячка, но един от тях си спомни, че го е виждал с Черната дама. Но този път можеше да няма такъв късмет.
Пред него коридорът беше разрушен, а част от тавана — пропаднала. Беше много тъмно. Единствената светлина идваше от факлата, която носеше. Танис се бореше между необходимостта от светлина и страха да не бъде забелязан. Реши да рискува и да я остави да гори. Никога нямаше да намери Лорана, ако продължи да обикаля в мрака. Трябваше още веднъж да се довери на маскировката си.
— Кой е там? — изрева той с дрезгав глас и освети разрушения коридор.
Видя проблясък на броня и тичаща фигура, но тя бягаше от него, а не към него. Веднага разпозна фигурата — гъвкава, стройна и тичаща твърде бързо…
— Лорана! — извика той, после премина на елфски. — Кисалас!
Като ругаеше счупените колони и мраморните блокове, които препречваха пътя му, Танис се препъваше, тичаше, падаше, докато най-после я настигна. Хвана ръката й и я прегърна здраво, опрял се на стената. Всеки път, когато си поемеше въздух, го пронизваше остра болка. Беше толкова замаян, че за миг помисли, че ще изгуби съзнание. Той я стисна силно, задържайки я не само с ръце, но и с очи. Чак сега разбра защо драконяните не са я видели. Беше заменила сребърната си броня с драконянска, взета от някой убит войник. За малко да го прониже с меча си, но я спря само думата кисалас, любима, както и мъката върху бледото му лице.