Ако утрото настъпи
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ако утрото настъпи». Краткое содержание книги:
Хосе Перейра, един от испанските детективи, се оплака на Купър:
— Единственото, което крадат, е нашето време. Това са само двама влюбени, не виждате ли? Сигурен ли сте, че тя замисля нещо?
— Сигурен съм — озъби се Купър. Той се учуди на собствената си реакция. Искаше му се единствено да залови Трейси Уитни и заслужено да я накаже. Тя бе просто поредната криминална престъпничка, поредната му служебна задача. Въпреки това всеки път, когато нейният придружител я хванеше за ръката, Купър чувстваше как го обзема ярост.
Когато се върнаха в Мадрид, Джеф предложи:
— Ако не си много уморена, зная едно специално място за вечеря.
— Чудесно! — Трейси не искаше този ден да свършва. Подарявам този ден на себе си, искам поне в този единствен ден да се почувствам като останалите жени.
Джеф запази маса за 10.00 часа в елегантния ресторант Салакайн, известен с прекрасната си храна и безупречното обслужване. Трейси се отказа от десерт, но келнерът поднесе фини сладкиши на няколко пласта и те се оказаха най-вкусното нещо, което въобще бе слагала дотогава в устата си. Тя се облегна на стола заситена и щастлива.
— Прекрасна вечеря! Благодаря ти.
— Много се радвам, че ти хареса. Ако искаш да направиш впечатление на някого, доведи го тук.
— И ти ли се опитваш да направиш впечатление, Джеф? — запита го тя, след като дълго го наблюдава.
Той се усмихна.
— Обзалагам се, че е така. Почакай, докато видиш какво следва по-нататък.
Следващото се оказа една привлекателна bodega, задимено кафене, претъпкано с испански работници, облечени в кожени якета, които пиеха на бара и на десетината маси. В единия край на бара се виждаше tablado, леко повдигната над земята платформа, върху която двама души свиреха на китари.
— Знаеш ли нещо за фламенкото? — запита я Джеф. Наложи се да повиши глас поради големия шум в бара.
— Единствено това, че е испански танц.
— Произходът му е цигански. Можеш да отидеш в луксозни нощни заведения в Мадрид и да гледаш имитация на фламенко, но тази вечер ще видиш нещо истинско.
Трейси се усмихна на въодушевлението в гласа на Джеф.
— Ще видиш класическо cuadro flamenco. Това е група от певци, танцьори и китаристи. От началото изпълнението им е общо, после поотделно.
Даниел Купър наблюдаваше Трейси и Джеф от маса в ъгъла, близо до кухнята, и се чудеше какво ли обсъждаха толкова внимателно.
— Танцът е много изтънчен, защото всичко трябва да е координирано — движения, музика, костюми, изграждането на ритъма.
— Откъде знаеш толкова много? — запита Трейси.
— Познавах една танцьорка на фламенко.
Естествено, помисли си Трейси.
Светлините на bodega-та започнаха да бледнеят и малката сцена се освети от прожектори. После започна магията. Започна се бавно. На сцената се качиха най-естествено няколко изпълнители. Жените носеха пищно оцветени поли и блузи, красивите им андалуски фризури се прикрепваха от високи гребени с цветя. Мъжете носеха традиционните тесни панталони, жилетки и блестящи полуботуши от щавена кожа. Китаристите подхванаха някаква тъжна мелодия, а една от седналите жени запя на испански:
— Разбираш ли за какво пее? — прошепна Трейси.
— Да. „Исках да изоставя любимата си, но преди да го сторя, тя самата ме напусна и сломи моето сърце.“
Към средата на сцената пристъпи танцьорка. Тя започна с просто zapateado, начална тропаща стъпка, която постепенно взе да става все по-бърза под звуците на пулсиращите китари. Ритъмът се усилваше и танцът се превърна в някаква форма на чувствена стремителност, някакви вариации на стъпки, зародени преди стотици години в цигански пещери. С нарастващата сила на музиката и изпълнението на класическите фигури на танца, от alegria до fandanguillo, неистовите стъпки се усилиха, а от сцената се разнесоха окуражителните викове на останалата част от изпълнителите.
Викове Ole tu madre, Ole tus santos и Anda, anda, традиционните jaleos и piropos или окуражителните подвиквания подтикваха танцьорката към по-енергични и френетични ритми.
Когато музиката и танцът рязко спряха, целият бар потъна в тишина, след което се разрази буря от аплодисменти.
— Изумителна е! — възкликна Трейси.
— Почакай — отвърна й Джеф.
Към средата на сцената пристъпи втора жена. Тя притежаваше мургавата, класическа кастилска красота, изглеждаше задълбочена в себе си и напълно откъсната от зрителите. Китаристите засвириха bolero, тъжно и в ниска тоналност canto с ориенталско звучене. Към нея се присъедини танцьор, кастанетите затракаха равномерно и непрестанно.