Неизживени спомени
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #30
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирена Алексиева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Неизживени спомени». Краткое содержание книги:
Когато Лийлънд Гонт отваря магазина „Неизживени спомени“, всички жители на Касъл Рок бързат да го посетят и неизменно намират нова, за което са мечтали… Но на каква цена?
Защото Лийлънд Гонт си прави експеримент — какво хората са готови да заплатят за най-съкровените си мечти и желания. Той е убеден, че всичко на този свят се продава: любовта, надеждата, дори и човешката душа.
Още на сутринта Алън щеше да тръгне от къща на къща и да разпита всички един но един.
Сънят най-после победи. Докато засмиваше, пред очите му беше все една и съща картина: купчина камъни, увити в листи от тетрадка.
„Ако Нети не ги е хвърлила, тогава кой?“ — питаше се той.
9
Докато малките часове на понеделника бавно се движеха към зората, а с нея и към началото на една нова и интересна седмица, един младеж на име Рики Бисонет се промъкна незабелязано в двора на преподобния Уилям Роуз. Вътре в спретнатата и белосана къща преподобният спеше съня на праведните.
Рики, деветнайсетгодишен и необременен с кой знае колко акъл, работеше в сервиза на Сони. Работното му време бе свършило отдавна, но той се бе мотал из офиса в очакване да стане достатъчно късно (или може би достатъчно рано), та да изиграе малък номер на преподобния Роуз. В петък следобед Рики бе наминал пред новия магазин и се бе заприказвал със собственика, интересен стар тарикат. От дума на дума той изведнъж осъзна, че разказва на господин Гонт най-съкровената си мечта. Тя беше свързана с една млада, ама много млада актриса и модел, за чиито недотам облечени снимки Рики бе готов да даде какво ли не.
— Знаете ли, мисля, че имам нещо, което ще ви заинтригува — каза собственикът на магазина.
После се огледа наоколо, сякаш за да се увери, че освен тях двамата в магазина няма никой, и обърна табелката на вратата. Върна се зад тезгяха, порови из шкафовете и извади кафяв плик.
— Вижте това, господин Бисонет — каза той и му намигна похотливо. — Мисля, че ще останете изненадан. Може би дори изумен.
Вцепенен бе точната дума. Снимките бяха на същата онази актриса, но която Рики чезнеше, и на тях тя беше повече от гола. На първата феята беше снимана заедно с известен актьор, на втората — с двама известни актьори, единият от които можеше да й бъде дядо. А на останалите… Но преди Рики да успее да ги разгледа (а те бяха поне петдесет, всичките цветни, лъскави и големи), господин Гонт ги дръпна от ръцете му.
— Но това е…
Младежът млъкна миг преди да произнесе име, добре известно на читателите на лъскави таблоиди и на зрителите на нашумели шоупрограми.
— О, не! — възрази господин Гонт, но кехлибарените му очи сякаш казваха „да, разбира се“. — Сигурен съм, че не може да е тя, но приликата наистина е невероятна. Продажбата на такива снимки, разбира се, е незаконна. Да оставим сексуалното съдържание… Сам виждате, че момичето на снимката — което и да е то — едва ли има повече от седемнайсет години… Все пак бих могъл да си затворя очите, господин Бисонет. Търговията е в кръвта ми. Така че… Ще се пазарим ли?
И те се спазариха. Рики Бисонет си купи седемдесет и две порнографски снимки за трийсет и шест долара… и този малък номер.
Той изтича на прибежки до къщата, скри се за миг в сянката на стряхата, колкото да се увери, че никой не го е забелязал, и изкачи трите стъпала до вратата. После извади една картичка от задния си джоб, отвори процепа за пощата, пусна я вътре и внимателно положи медния капак обратно, за да не вдигне шум. Приключил със задачата, той се метна през парапета на верандата и хукна като бесен през двора.
Имаше страхотни планове за трите часа, които оставаха до утрото. Те включваха седемдесет и две снимки и голям флакон лосион за ръце.
Картичката запърха като огромен молец и падна на избелелия килим в антрето с текста нагоре:
Как си баптистки буквоед такъв!?
Пишем ти, за да ти кажем, че е по-добре да престанеш с приказките си против нашта „Нощ в казиното“. Решили сме да се позабавляваме и не можем да разберем какво ти пречи. Да знаеш, че на нас, Праведните Католици, ни дойде до гуша от Баптистките ти Простотии. Ние и без това си знаем, че вие, Баптистите, сте шепа Гъзоблизци.
А що се отнася до ДРУГОТО, по-Добре Внимавай, Преподобни Параход Уили. Че ако продължаваш да си вреш Гадната Мутра в Наште работи, така ще те подредим заедно с Тъпите ти Приятелчета, че ще ни запомниш!
Остави ни на мира Баптистки Буквоед такъв или ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ, ДОКАТО СИ ЖИВ.
„Просто предупреждение“ от