Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Обаче през 1984 положението стана критично. Фалашите, както и всички останали етиопци, търпяха ужасната суша и глада. Започнаха да преминават нелегално в Судан, за да търсят прехрана. През септември 1984 Ицхак Шамир, който по онова време бе заместник-премиер, се срещна с държавния секретар на САЩ Джордж Шулц във Вашингтон. Шамир помоли американците да използват връзките си с Египет и Саудитска Арабия, за да убедят Нимейри да позволи да се проведе спасителна операция под егидата на Международния Червен кръст, която всъщност трябваше да върне фалашите обратно в Израел. Судан също имаше проблеми със сушата и гражданската война на юг и нямаше нищо против да се освободи от няколко хиляди гладни гърла. Но отново властите в Етиопия и Судан искаха всичко да протече при строга секретност.
Наистина нищо не се чу за тази операция между ноември 1984 и януари 1985. През първата седмица на януари 1985 вицепрезидентът на САЩ Джордж Буш получи одобрението на Нимейри и изпрати американски транспортен самолет „Херкулес“, който превози 500 фалаши от Хартум в Израел. Тази част от операцията по-късно се разпространи много бързо из пресата. Много хора знаеха за нея в Щатите, Великобритания, Египет, Судан и Етиопия. Служителите на повечето европейски авиолинии също бяха информирани. Но всичко се държеше в тайна, докато Йехуда Доминиц, висш служител на Обединената еврейска агенция, не се изпусна пред репортер на „Некуда“, малък вестник на заселниците от Западния бряг, че в ход е секретна спасителна операция. Това сложи край не само на операцията, за която говореше, но и на другата, планирана и старателно подготвяна от „Мосад“ на бреговете на Червено море.
Както обикновено в такива случаи журналистическото братство в Израел знаеше какво става или поне онова, което им бяха казали от „Мосад“ и кабинета на министър-председателя. Обаче бяха съгласни да не публикуват историята, докато не получат разрешение за това. Съществува издателски комитет, наречен „Ваадат Орким“, в който са представени всички основни средства за масова информация. Той е в постоянна връзка със служители на правителството и често получава от тях сведения за текущите събития. Израелската телевизия е под контрола на правителството, както и всички радиостанции освен черните. Ефирът не представлява проблем.
Журналистите получават информацията смляна от правителството и се чувстват като отговорни държавни служители. Понякога дори им възлагат специални задачи с условието, че няма да дават гласност на нищо, ако е в разрез с интересите на Израел. Някои смятат, че така е по-добре, отколкото да съществува цензура (макар че и тази дума не е непозната в Израел).
Обаче щом новината за операцията излезе на бял свят, арабите реагираха незабавно, както и се очакваше. Либия предложи извънредно заседание на Арабската лига, а много арабски вестници упрекнаха Судан за сътрудничеството му с Израел. Суданското правителство отрече да е участвало в транспортирането на фалашите, а министърът на външните работи Хашим Осман обвини Етиопия в присъствието на арабски, африкански и азиатски дипломати, че си „затваря очите“ пред бягството на фалаши заради оръжейните доставки и финансовата подкрепа на Израел. От своя страна външният министър на Етиопия Гощу Уолд заяви, че Судан принуждава „голям брой етиопски евреи да напускат страната“. Кувейтският „Ал рай ал Аам“ с характерния си високопарен стил обяви:
— Контрабандата на етиопски евреи през територията на Судан не може да се смята за незначително и преходно събитие, защото е ново и ужасно оскърбление за цялата арабска нация.
Какво ли биха казали, ако узнаеха истинските мащаби на операцията.
Пак по това време министър-председателят Шимон Перес публично заяви:
— Няма да имаме мира, докато всички наши братя и сестри от Етиопия не се приберат в безопасност тук, у дома.
През пролетта на 1984 Перес реши да пристъпи към изпълнение на обещанието си, защото фалашите бяха в отчайващо положение. Водеха се преговори с другите правителства, за да се организира превозването на фалашите през Брюксел. Перес обаче повика Наум Адмони, командващ „Мосад“, чието кодово име бе „РОМ“, и го помоли да измисли заобиколен път, по който да се измъкнат всички.
Адмони прецени, че положението е много напрегнато, и поиска от Перес разрешение да използва средства извън арсенала на „Мосад“, военни и граждански.
След срещата Адмони се обади на Давид Арбел, шеф на „Цафририм“, което означава „Утринен повей“. Главната работа на този отдел е да спасява евреи каквото и да ги заплашва по света. Арбел, както вече знаете, се беше прочул след случая в Лилехамер.