![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Дори почувства облекчение, че не се е свързала с Майкъл. Не искаше да изглежда глупава и най-вече не искаше отново да го натоварва. От друга страна, как би могла да си въобрази подобно нещо? Мъж отвън, опрял ръце на стъклото, вгледан в нея някак умолително.
Но нямаше никакво доказателство, че е бил тук. Тя излезе на пристана, извървя го до края, огледа перилата, водата. Никаква следа от нещо необичайно. Но пък и какви следи би могло да има? Стоеше при перилата, усещаше бързия вятър, беше благодарна за тъмносиньото небе. Няколко платноходки бавно и грациозно излизаха от яхтения клуб и се отправяха към открито море. Скоро заливът щеше да се изпълни с тях. Почти и? се прииска да излезе със «Сладката Кристин», но реши да не го прави. Влезе в къщата.
Още нямаше обаждане от Майкъл. Можеше да излезе с яхтата в морето или да иде на работа.
Вече бе облечена и тъкмо щеше да тръгне към болницата, когато телефонът иззвъня.
- Майкъл - прошепна тя. После осъзна, че това е старата линия на Ели.
- Моля, личен разговор с госпожица Ели Мейфеър.
- Съжалявам, тя не може да се обади - каза Роуан. - Вече не е тук. - Така ли трябваше да каже? Винаги бе ужасно да съобщава на хората, че Ели е мъртва.
От другата страна протече кратко обсъждане.
- Бихте ли ни казали къде можем да я намерим?
- А вие бихте ли ми казали кой се обажда, моля? - попита Роуан. Остави чантата си на плота в кухнята. Къщата беше сгрята от утринното слънце и на нея и? бе малко топло с палтото. - С удоволствие ще приема разговора за своя сметка, ако отсреща желаят да разговарят с мен.
Пак обсъждане, после дрезгав глас на възрастна жена:
- Да, ще разговарям. Операторът се изключи.
- Аз съм Роуан Мейфеър, мога ли да ви помогна?
- Да, като ми кажете кога и как мога да намеря Ели - каза жената. Беше нетърпелива, вероятно дори гневна, но несъмнено студена.
- Вие нейна приятелка ли сте?
- Ако не мога да се свържа с нея веднага, бих искала да разговарям със съпруга и?, Греъм Франклин. Вероятно имате номера му в службата?
«Боже, каква ужасна жена», помисли си Роуан, но у нея започва да нараства подозрението, че може да е някаква роднина.
- И с Греъм не можете да се свържете. Но ако ми кажете коя сте, с удоволствие ще ви обясня ситуацията.
- Благодаря, но нямам такова намерение. - Гласът беше стоманен. - Много е важно да се свържа с Ели Мейфеър или с Греъм Франклин.
«Търпение», каза си Роуан. Това очевидно е възрастна жена и ако е роднина, си струваше да я задържи на телефона.
- Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но Ели Мейфеър почина миналата година. От рак. Греъм умря два месеца преди нея. Аз съм дъщеря им Роуан. Бих ли могла да ви помогна с нещо? Може би с някаква информация?
Тишина.
- Аз съм леля ти Карлота Мейфеър - отвърна жената. - Обаждам се от Ню Орлиънс. Защо, за бога, не съм уведомена за смъртта на Ели?
У Роуан започна да се заражда гняв.
- Не зная коя сте, госпожице Мейфеър - каза тя, като с усилие се опитваше да говори бавно и спокойно. - Нямам нито телефон, нито адрес на роднините на Ели в Ню Орлиънс. Тя не ми остави подобна информация. Изричните инструкции на адвоката и? бяха никой да не бъде уведомяван, освен приятелите и? тук.
Изведнъж усети, че трепери, слушалката започна да се хлъзга в ръката и?. Не и? се вярваше, че е била толкова груба, но беше късно да съжалява. Освен това осъзна, че е силно развълнувана. Не искаше жената да прекъсва връзката.
- Там ли сте, госпожице Мейфеър? - попита тя. - Съжалявам, но май ме хванахте малко неподготвена.
- Да - отвърна жената, - вероятно и двете бяхме малко неподготвени. Явно нямам избор, освен да говоря направо.
- Бих желала да го сторите.
- За нещастие мое задължение е да ви уведомя, че тази сутрин майка ви почина. Предполагам, разбирате какво искам да кажа. Вашата майка. Исках да го съобщя на Ели и да оставя нещата изцяло в нейни ръце - тя да прецени как и кога да ви поднесе тази информация. Съжалявам, че трябва да го научите по този начин. Майка ви почина тази сутрин в пет часа и пет минути.
Роуан бе твърде зашеметена, за да може да отговори. Все едно жената я беше ударила. Това не беше скръб. Беше твърде остро, твърде ужасно, за да е скръб. Като че майка и? изведнъж бе оживяла, дишаща, съществуваща само за част от секундата, в изречените думи. И в същия миг това живо създание бе обявено за мъртво; тя вече не съществуваше.
Роуан дори не се опита да проговори. Отдръпна се в обичайното, естествено за нея мълчание. Видя мъртвата Ели в погребалното бюро, заобиколена от цветя, но в това нямаше нищо от сладкото ухапване на мъката. Това беше чист ужас. И документът, който лежеше в сейфа вече повече от година. «Ели, тя е била жива и аз трябваше да я познавам, а сега вече я няма.»