Войната на Ъплифта
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Ъплифта». Краткое содержание книги:
После замълча — спомни си огромната мраморна купа и колосалните енергостанции.
— За… — прошепна той, облиза устни и се съсредоточи. — За какво е това?
— Не съм съвсем наясно — отвърна Гейлит. Той едва я чуваше сред крясъците, които се носеха от почти истинската гора. Шимито направи движение с пръст по килима — знак, че е объркана. — Струва ми се, че първоначално е било замислено за някаква церемония, в случай че открият и обявят правата си над гартляните. Сега Сюзеренът се нуждае от нещо, за да спаси инвестициите си, навярно от друг начин на използване на шунта. Ако правилно съм разбрала губруанския лидер, Фибен, той иска да използва шунта за нас.
60.
Ютакалтинг
Тенанинът беше упорит. Изглежда, нямаше никакъв начин да стигне до него.
Коулт бе почти стереотип, карикатура на расата си — твърдоглав, открит, честен до глупост и толкова доверчив, че това му качество заплашваше наистина да вбеси Ютакалтинг. Глифът тийв’нус не беше в състояние да изрази объркването на тимбрима. През последните няколко дни в пипалцата на короната му бе започнало да се оформя нещо по-силно — нещо люто и напомнящо за човешка метафора.
Ютакалтинг разбра, че започва да му „писва“.
Какво още трябваше, за да събуди подозренията на Коулт? Ютакалтинг се чудеше дали да не се престори, че говори насън, и да промълви ужасни загатвания и изповеди. Дали това щеше да предизвика съмнения под дебелия череп на тенанина? Или може би да се откаже от тънките хитрости и да кара направо?
Индивидите в един вид могат да са най-различни — Ютакалтинг знаеше това. А Коулт беше аномалия, дори за тенанин. Навярно никога нямаше да му дойде наум да шпионира своя тимбримски спътник. Ютакалтинг изобщо не разбираше как Коулт е успял да стигне толкова далеч в дипломатическото поприще.
За щастие, по-тъмните страни на тенанинската природа също не бяха прекалено развити в него. Членовете на фракцията на Коулт, изглежда, не бяха толкова самодоволно лицемерни или напълно убедени в собствената си правота, колкото онези, които в момента определяха клановата им политика. Толкова по-жалко, че един страничен ефект от номера на Ютакалтинг, ако изобщо успееше, щеше да отслаби още повече влиянието на това умерено крило.
Жалко. Но за да дойде на власт групата на Коулт, така или иначе щеше да е необходимо чудо.
Намираха се в ниската хълмиста равнина под южните склонове на планината Мулун. Изтощената екосистема в равнината постепенно даваше път на донякъде не толкова монотонна гледка — шубраци и ерозирали червеникави тераси.
Ютакалтинг продължаваше да се води по синьото мъждукане на хоризонта — толкова слабо, че очите му едва го различаваха. Знаеше със сигурност, че зрителният апарат на Коулт не е в състояние да забележи каквото и да е проблясване. Така и беше планирано.
Уверено следвайки пресекливата светлинка, Ютакалтинг вървеше напред и внимателно търсеше издайническите следи. Всеки път, когато откриеше някоя, изтриваше отпечатъците в праха, незабелязано хвърляше настрани каменни оръдия, тайно си водеше бележки и бързо ги скриваше, когато колегата му беглец се появеше иззад завоя.
Досега всеки друг вече сигурно би кипял от любопитство. Но не и Коулт. Не, не и Коулт.
Тази сутрин например пътят им ги отведе до края на мочурлива равнина, все още влажна от скорошните есенни дъждове. Там, съвсем очевидно пресичайки пътя им, имаше следа на не повече от няколко часа, явно оставена от нещо, което се движеше на два крака и се подпираше на кокалчетата на едната си ръка. Но Коулт просто прекрачи следата, като душеше въздуха с огромните си дихателни процепи, и отбеляза с кънтящия си глас колко свеж бил денят!
Ютакалтинг се утеши, че тази част от замисъла му така или иначе винаги бе била с дългосрочна насоченост.
Той се зачуди за другата половина от номера си. Беше ясно, че губруанците се бяха хванали на въдицата му. Но до каква степен? Колко неприятности и средства щеше да им струва това? И по-важно от гледна точка на един галактически дипломат — доколко бяха посрамени?
Ако губруанците се бяха оказали толкова глупави и бавни, колкото Коулт…
„Не, на губруанциге може да се разчита — успокои се Ютакалтинг. — Губруанците поне са доста опитни в лукавството и лицемерието.“ Това ги правеше по-лесни врагове, отколкото тенанините.
Той засенчи очи и се загледа в отиващото си утро. Въздухът ставаше топъл. Коулт крачеше на няколко метра отзад, като тътнеше тих маршов напев. Ютакалтинг се зачуди. „Щом нашите народи са официално във война, защо за Коулт е толкова трудно да забележи, че очевидно крия нещо от него?“