Обратими грешки

Джилиан остана сама в дневната. От спалнята се чуваше тракане от отваряне и затваряне на чекмеджета. Накрая тя отиде до прозореца и вдигна щората. Облаците в небето се разкъсваха и дори изглеждаше, че може да се покаже слънце. „Артър Рейвън — помисли си тя. — Кой би могъл да си представи?“ Но в тялото й вибрираше тръпка на наслада. Това бе причината човек да се събужда всеки ден. Защото животът винаги може да поднесе всякакви изненади. Тя бързо се отдръпна от прозореца и решително почука на вратата на спалнята.

— Мога ли да вляза, Артър?

Той открехна вратата и надникна навън. Попита я какво е казала и тя повтори.

— Защо? — Тя само го погледна. — О, моля те, сигурно искаш да ми докажеш, че цялата драма не си струва емоциите.

В думите му може би се съдържаше някаква истина. Джилиан усещаше, че се е подала на един от онези подтици, които й бяха навлекли толкова неприятности през изтеклите години. Но беше права да смята, че тази връзка не може да просъществува под светлината на деня. Единственото място, където можеше да бъде реализирана, бе потънал в мрак будоар.

— Артър, само не се прави сега на непристъпен. Съмнявам, се, че бих събрала още веднъж куража да опитам това. — Тя се промъкна през открехнатата врата и го целуна. Целувката се получи суха, студена и невпечатляваща дори като първи опит. Но доказваше правотата й. Когато той отстъпи, тя видя, че е само по мокри чорапи. — Как ще го направим, Артър?

— Бавно — беше отговорът… Сега я целуна той. Не беше по-различно от първата целувка. Хвана я за ръка и я отведе при леглото. Спусна щорите плътно и в спалнята се възцари полумрак. — Сега се съблечи — каза той, без да я поглежда. — После седни до мен. Нищо повече, нека само поседим.

Тя се съблече с гръб към него. Сгъна дрехите си, сложи ги на седалката на един стол и седна. Матракът подаде под тежестта им. Седяха достатъчно близо и тя усещаше дебелото му бедро да се трие в нея. Свали поглед и видя, че членът му вече стърчи между краката му. Знаеше, че в Артър се борят нежност и алчност. Нямаше представа кое от двете ще надделее. По-скоро очакваше да бъде груб. Но вече бе взела решение и бе скочила в тъмното.

В началото не стана нищо. Беше късен следобед и дневната светлина сякаш приглушаваше проникващите отвън звуци. Наближаваше краят на деня, в далечината изхърка автобус.

След няколко минути тя усети връхчетата на пръстите му върху бедрото си. Докосваше я бавно. Докосна коляното и. Едва-едва докосна гърба й, раменете й. Докосна шията й. Както бе обещал, правеше го бавно. Когато докосна гърдите и, зърната й вече се бяха втвърдили. Целуна ги — раменете, гърдите. Целуна я за миг по устните, след това продължи надолу. Разтвори коленете й и бавно стигна с уста между тях. Погали я с език наоколо, после го вкара вътре.