Норвежка гора

Извинявай, че не можах да ти отговоря толкова време. Честно казано, чувствах се преуморена, а и нямаше много добри новини за съобщаване. Наоко не е добре. Майка й пристигна от Кобе преди няколко дни. Четиримата — тя, Наоко, лекарят и аз — имахме продължителен разговор и стигнахме до заключението, че Наоко трябва да се премести за известно време в истинска болница за интензивно лечение, а след това може би пак да се върне тук, в зависимост от резултатите. Наоко казва, че би искала да остане тук, ако е възможно, и сама да се опита да оздравее, а аз знам, че ще ми липсва и се тревожа за нея, но истината е, че става все по-трудно и по-трудно състоянието й да се удържи под контрол. През повечето време е добре, но понякога емоциите й стават крайно неуравновесени и тогава ние не можем да откъснем очи от нея. Не се знае какво може да извърши. Настъпят ли онези напрегнати моменти, когато чува гласове, тя се затваря напълно в себе си.

Затова аз самата съм съгласна, че за Наоко ще е най-добре да се лекува известно време в същинско здравно заведение. Крайно неприятно ми е, че трябва да го кажа, но нищо друго не можем да направим. Както ти казах веднъж, търпението е най-важното нещо. Трябва да продължим да оправяме една по една обърканите нишки, без да губим надежда. Все едно колко отчайващо може да ни се вижда състоянието й, ние рано или късно обезателно ще открием прекъснатата нишка. Ако човек се намира в непрогледен мрак, единственото, което може да стори, е да издържи, докато очите му привикнат с тъмното.

Докато пристигне това писмо, Наоко вече ще е преместена в друга болница. Съжалявам, че си мълчах, докато не взеха решение, но това стана много бързо. Другата болница е наистина добра, с добри лекари. Ще напиша адреса по-долу: моля те пиши на Наоко там. Оттам също ще ме държат в течение на състоянието й, така че ще те информирам какво съм научила. Надявам се, че новините ще са добри. Знам, че няма да ти е лесно, но не губи надежда. И макар че Наоко няма да е тук, моля те пиши ми от време на време.