Опасно богатство
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Грозева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Опасно богатство». Краткое содержание книги:
Немалко жени в нейната позиция биха започнали тайна любовна връзка, но макар Огъста понякога да си мечтаеше за такива срещи с Мики, всъщност не би издържала. Нямаше да понесе дебненето, криенето из задните улички, да се вре в някакви забутани дупки, да се задоволява с откраднати прегръдки, непрекъснато да измисля извинения и начини. Освен това подобни афери често се разкриваха. Тя по-скоро би напуснала Джоузеф, за да избяга с Мики. Той може би щеше да прояви желание да го стори. Или, най-малкото, тя можеше да събуди у него такова желание, ако си го поставеше за цел. Всеки път обаче, когато се заиграваше с тази мисъл, се сещаше за всички неща, от които трябваше да се откаже: трите си къщи, каретата си, парите за рокли, позицията в обществото, достъпа до приеми и балове като този. Странг би могъл да й даде всичко това, но Мики можеше да й предложи само себе си, а колкото и да бе съблазнителна тази перспектива, не бе достатъчно.
— Погледнете натам — подкани я Мики.
Тя погледна в посоката, в която бе кимнал и видя Нора да танцува с граф Де Тьокьоли. Напрегна се и предложи:
— Да се приближим към тях.
Не беше много лесно, защото в този ъгъл се намираше кралската групичка, а всички останали се опитваха да дойдат възможно най-близо до нея. Мики обаче показа уменията си и я преведе през стълпотворението, докато се озоваха почти до тях.
Валсът продължаваше, до безкрай се повтаряше една и съща банална мелодия. До този момент Нора и графът приличаха на всички останали, съвсем нормално танцуващи двойки. Той от време на време тихо отбелязваше нещо; тя кимваше и се усмихваше. Може би я придържаше прекалено плътно, но все пак недостатъчно, за да предизвика коментари. Музиката все така се лееше и в един момент Огъста се зачуди дали не е преценила погрешно двете си жертви. Безпокойството я сковаваше и й пречеше да танцува добре.
Извивките на мелодията показваха, че валсът приближава кулминационната си точка. Огъста не отделяше поглед от Нора и графа. Изведнъж забеляза някаква промяна. Лицето на Нора застина от смайване. Вероятно графът бе казал нещо, което никак не й допадаше. Огъста се обнадежди. Каквото и да бе казал обаче, то явно не бе достатъчно обидно, за да направи Нора сцена. Двамата продължиха да танцуват.
Огъста вече почти бе изгубила надежда, а пък валсът приключваше, когато се случи катастрофата.
Единствено Огъста видя как започна всичко. Графът приближи устни към ухото на Нора и нещо й каза. Тя цялата се изчерви, после рязко спря да танцува и го отблъсна, само че никой не забеляза, защото танцът тъкмо приключваше. Да, обаче графът продължи да насилва късмета си — и каза още нещо, а лицето му се изкриви в типичната за него похотлива усмивка. Точно в тази секунда музиката спря и в настъпилото моментно затишие Нора му зашлеви шамар.
В смълчаната бална зала плесницата прозвуча като пистолетен изстрел. Това не бе леко дамско перване, измислено за употреба в салоните за гости, а удар, който би възпрял пияница от простолюдието, който опипва жените в някоя кръчма. Графът залитна назад — и се блъсна в уелския принц.
Заобикалящата ги тълпа ахна едновременно. Принцът се препъна и щеше да падне, ако херцог Тенби не го бе подхванал. В настъпилото ужасено мълчание, ясният глас с кокни акцент на Нора звънна отчетливо:
— Да не си посмял повече да ме доближиш, мръсен дърт подлец такъв!
В продължение на още няколко секунди те стояха така, като жива картина: вбесената жена, униженият граф и стреснатият принц. Огъста бе обзета от ликуване. Беше се получило — беше се получило, при това по-добре, отколкото можеше да си мечтае!
А после Хю се появи до Нора и я хвана за ръката, графът се изпъна в цял ръст и наперено излезе, а около принца се струпа напрегната групичка приближени, сякаш да го защити и скрие от погледите на присъстващите. В залата се разнесе тътена на множество превъзбудени гласове.
Огъста хвърли тържествуващ поглед на Мики.
— Великолепно — измърмори той с истинско възхищение, което го накара за миг да забрави за благоприличието. — Ти си поразителна, Огъста!