Шадоус Фол [bg]

Изпи уискито си и огледа ядосано пустия офис. Никой вкъщи, никой тук. Всичките му помощници бяха навън, разследваха убийствата. Можеше да слезе и да поспи в някоя от килиите. Ще остави бележка да не го безпокоят. Ще проявят разбиране. Всички бяха под напрежение. Някои от тях дори търсеха в него успокоение и подкрепа, което идваше да докаже, че не бяха толкова добри, колкото смятаха. Той въздъхна, наля си още уиски в чашата и я погледна уморено. Наистина трябваше да е там, навън, с тях, да броди из града за улики, да търси пробив, който ще постави всичко на място. Така би постъпил всеки детектив от филмите, който заслужава своя рейтинг. Вместо това той си губеше времето в пиене и допускаше да го разсейват хора като доктор Натаниел Мирин.

Да му има проблемите. Ериксон се намръщи нещастно. Не му бе приятно да си го признае, но дори копеле като Мирин имаше право на защита. Проклет да е, ако стори нещо, за да му помогне. Мъртвите не бяха в неговата юрисдикция. Усмихна се леко. Добра мисъл… Ще трябва да я запомни. Въздъхна и се облегна назад в стола. Може би трябва да позвъни в няколко църкви, да провери какво ще го посъветват. Не сега естествено. Напълно неподходящ момент да звъни в църкви. Дори и да намери някой буден там, може да му зададат неудобни въпроси за състоянието на говора му. Свещениците надушваха алкохола дори по телефона.

Погледна подредените в редица пред него телефони и бавно поклати глава. Ще звънне сутринта. Огледа се за бележника, за да си запише и погледът му попадна на купчината книжа, които преди известно време бе бутнал настрана. Не бяха важни. Някаква си купчина доклади и тъй като не бяха свързани с убийствата, нямаха изобщо значение. Взе най-горния, изпълнен с презрение. Очевидно Лестър Голд е бил забелязан в града, облечен в екипа си на Тайнствения отмъстител. Към този доклад имаше прикрепен с телбод и друг, в който се споменаваше, че още супергерои и авантюристи са се появили из града, някои нови, а други отдавна пенсионирани, сякаш в отговор на някаква незнайна нужда на общността. Страхотно. Точно това му трябваше. Банда аматьори с добри намерения, старци в прилепнали клинове и мантии в смешни цветове, които да му се пречкат и да объркат нещата. Той взе целия куп и ги тръшна долу на поставката за писма.

Един от телефоните звънна и той го погледна глупаво. Който и да бе, не би следвало да му звъни сега. Не се предполагаше да е тук в този час, а и във всеки случай, не му се говореше с никого. Диспечерът би трябвало да знае това и да не прехвърля разговора. Телефонът продължи да звъни пронизително и настойчиво и накрая Ериксон вдигна слушалката, само и само да млъкне.

— Шериф Ериксон слуша. Най-добре да е важно.

— Помощник Брайърс, шефе. Имаме проблеми. Получаваме съобщения за размирици из целия град. Пътувам към Даркакър, а Колинс и Люис — към Маншън Хайтс. Докладваха за пожари, сблъсъци, дори експлозии. Звучи доста страховито. Какво има? Изчакайте малко, шефе, някой се опитва… Какво?