Знойни сънища
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Велчев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Знойни сънища». Краткое содержание книги:
— Просто ме изслушай. Не знам дали бе от шока от това, което направих, или… Но за пръв път почувствах, че наистина го виждам. Само него. Не Джейми.
— Гейб, много те моля, остави ме на мира.
— Рейч…
— Моля те. Ще се видим в киното в шест часа.
Гейб не отвърна нищо и тя най-после чу зад гърба си отдалечаващите се стъпки.
Събра всичко, което притежаваха двамата с Едуард, и го натовари на ескорта. Докато се отдалечаваше от вилата на Ани, тя едва успяваше да сдържа сълзите си. Тази малка къщичка бе символ на всичко, за което бе мечтала, а сега я оставяше зад гърба си.
Когато пристигнаха, Рейчъл се обади на Лиза Скудър, която й даде името на едно надеждно момиче от гимназията, което да се грижи за Едуард вечерта. След това му приготви набързо вечеря от останките храна, които бе взела със себе си от вилата. Беше твърде разстроена, за да яде нещо. Докато се преоблече за работа, бавачката вече бе дошла и когато излизаше, тя и Едуард вече се бяха настанили пред телевизора на Кристи.
Би дала всичко само за да не трябва да ходи на работа тази вечер. Не искаше да вижда Гейб, не искаше и да се сеща как бе злоупотребил с доверието й. Но го забеляза още в момента, в който паркираше колата. Стоеше по средата на двора със свити юмруци. В позата му имаше нещо неестествено, което я накара да застане нащрек. Тя проследи погледа му и дъхът й секна.
Средата на екрана бе зацапана с дебели резки черна боя, наподобяващи някаква гигантска абстрактна картина. Рейчъл бързо изскочи от колата.
— Какво се е случило?
Гласът на Гейб бе нисък и беззвучен.
— Някой се е вмъкнал снощи, след като сме затворили и е вандалствал навсякъде. Снекбарът, тоалетните… — той най-после я погледна и очите му изглеждаха много празни. — Трябва да се махна оттук. Обадих се на Одел, сигурно вече е тръгнал насам. Просто му кажи, че съм намерил всичко по този начин.
— Но…
Той не й обърна внимание и тръгна към пикапа си. След миг моторът изрева и се понесе към пътя, оставяйки след себе си прашна следа.
Рейчъл тръгна забързано към снекбара. Ключалката бе разбита и вратата стоеше наполовина отворена. Погледна вътре и видя разпръснати по пода части от счупени уреди, плуващи в разлети безалкохолни напитки, разтопен сладолед и олио. Отиде в тоалетната и откри една почти откъртена от стената мивка и запушени с цели рула хартия тоалетни чинии. По пода имаше парчета от счупени фаянсови плочки.
Одел Хечър пристигна точно когато се канеше да надникне и в прожекционната кабина. Той излезе от полицейската кола заедно с още един мъж, в когото Рейчъл позна Джейк Армстронг, полицая, който се бе опитал да я хвърли в затвора за скитничество.
— Къде е Гейб? — попита Одел.
— Беше много разстроен и си замина. Но съм сигурна, че ще се върне скоро — всъщност не беше сигурна в нищо. — Каза да ви предам, че е открил всичко в състоянието, в което ще го видите и вие.
Одел се намръщи.
— Трябвало е да ни изчака. Не отивайте никъде, преди да съм ви разрешил, разбрахте ли?
— Не съм имала подобни намерения. Нека само да се обадя на Кайла Мигс и да й кажа да не идва — Том Бенет живееше значително по-далече и сигурно вече е тръгнал, така че бе твърде късно да се опитва да се свърже с него.
Одел й разреши да се обади, след това я накара да го придружи при огледа на щетите и да каже дали нещо липсва.
Стоте долара в дребни пари, които Гейб бе оставил в касата, ги нямаше, както и радиоапарата, който обичаше да слуша, докато работи. За друго Рейчъл не можеше да каже дали липсва. Докато гледаше опустошенията, тя си спомни навяващата ужас безжизненост, която бе видяла в Гейб. Дали това щеше да го прати обратно на онова пусто място, където бе живял, преди да се завърне в Салвейшън?
Появи се Том и след като му обясниха какво се е случило, той ги поведе към прожекционната кабина. Приемателят на ултракъси вълни, който контролираше звуковата картина, бе запратен на земята, но самият прожекционен апарат бе прекалено голям, за да се постъпи и с него по същия начин, затова вандалинът само го бе удрял с нещо тежко, вероятно със сгъваемия метален стол, който лежеше на пода.
Разрушенията бяха толкова безумни, че Рейчъл я побиха тръпки.
— Трябва да блокирам входа, преди да са започнали да идват посетителите — обърна се тя към Одел. — Том може да ви каже много по-добре от мен дали нещо липсва тук, в кабината.
За нейно облекчение полицаят не се възпротиви и тя побърза да слезе долу. Но тъкмо се бе запътила към входа, когато един бял рейндж ровър влезе с рев в двора. Сърцето й се сви. Човекът, който най-малко би искала да вижда в момента, бе по-големият брат на Гейб.