Абсолютна памет
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Еймъс Декър #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Обсидиан"
- ISBN: 978-954-769-407-1
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Абсолютна памет». Краткое содержание книги:
- Да позвъним ли на местните ченгета? - попита Богарт.
- Не - поклати глава Декър.
- Защо? Много се дразнят, когато дори не ги информираме какво правим.
- Възможно е тъкмо местните ченгета да са причина за цялата история. Затова трябва сами да огледаме мястото.
Той започна от най-близкия пластмасов стелаж, върху който бяха наредени кашони с непотребни вещи. Джеймисън последва примера му, но в друг ъгъл на мазето. Ланкастър и Богарт се спогледаха и направиха същото.
Два часа по-късно Богарт обяви:
- Добре, в това мазе няма нищо. Нищичко!
- Напротив, има - възрази Джеймисън, която държеше в ръка някакъв вестник.
- Къде намери това? - попита Ланкастър.
- В една кутия под масата. Отгоре бяха нахвърляни някакви парцали.
- Какво толкова? - попита Богарт. - И това е боклук като всичко останало тук.
- Не. Когато хората събират вестници, трупат цели купища. А това е единственият вестник в цялата къща. Което ме накара да се замисля защо е запазен. Трябва да има причина.
Декър я погледна заинтригувано.
- Много логично заключение, Джеймисън.
- Може да не съм хипер-не-знам-си-какво, но понякога и аз имам някакви проблясъци. И подушвам печатарското мастило от цял километър.
Тя вдигна вестника, обърна го с първа страница към тях и посочи едно от водещите заглавия.
-„Джайлс Евърс изчезва безследно“ - прочете Ланкастър.
- Кой, по дяволите, е Джайлс Евърс? - възкликна Богарт.
- Бил е полицейски служител. И според статията син на най-видния гражданин на Мърси, Клайд Евърс. Бивш кмет, забогатял от рудодобив и дарил голяма част от парите си на своя град. Типичната голяма риба в малко езерце.
- Защо ли Уайът е запазила тъкмо този вестник? - попита Богарт.
- Защото Джайлс Евърс я е изнасилил - отговори му Декър. - И тя стои зад изчезването му.
- Леле, направи овчарски скок в логиката, Еймъс - каза Ланкастър.
- Не съм. Това е единствената причина този вестник да е тук.
- Откога е статията? - попита тя.
- Отпреди деветнайсет месеца - отвърна Джеймисън. - Точно след като къщата е продадена на компанията, зад която смятаме, че стои Уайът.
Богарт и Ланкастър впериха погледи в Декър.
- Смяташ, че е била изнасилена от ченге? - попита скептично агентът.
- От няколко ченгета. Изнасилването е било групово. Направили са го, защото е хермафродит, а Евърс - старши е платил на семейство Уайът, за да потули случая. Отървал е сина си и е спестил на полицейското управление шумен скандал и куп уволнения. Не мога да си представя, че местният участък е чак толкова голям. Вероятно всички патрулни полицаи са участвали в изнасилването. Това би било голям удар за полицията. А и за града като цяло. Град, който е безпощаден към такива като Белинда.
- Не можем да сме сигурни в това - възрази Ланкастър. - Това са спекулации.
- Можем да ги потвърдим - отвърна Декър. - Да поговорим с някого, който е бил тук по това време.
59
Началникът на полицията отпреди две десетилетия бе починал от инфаркт преди шест години. Откриха двама служители от онова време. Но когато Богарт и останалите пристигнаха в участъка, и двамата заявиха, че не знаят нищо за Уайът, и побързаха да се отърват от тях.
Когато напуснаха сградата, Ланкастър каза:
- Излъгаха. Прочетох го по лицата им.
- Градът е малък... толкова малък, че всички се познават помежду си - отвърна Декър. - Предлагам да продължим с най-важния човек в нашия списък.
- Бащата на Джайлс ли имаш предвид? - попита Джеймисън. - Клайд Евърс?
- Да, ако е жив все още.
Богарт гледаше екрана на телефона си. Търсеше нещо в интернет. Когато приключи, обяви:
- Открих го. По всичко изглежда, че още живее тук.
Адресът, на който отидоха, се оказа малка къща в покрайнините на града. Прозорците светеха. По протежение на фасадата имаше веранда. Коминът пушеше. Отново валеше сняг.
Къщата изглеждаше занемарена. Моравата пред нея беше на буци, дърветата и храстите не бяха подрязвани отдавна, а единственият автомобил в алеята бе древен форд пикап.
Ланкастър промърмори:
- Градският патриарх, а? Явно преживява трудни времена.
- Най-вероятно за това има сериозна причина - отвърна Декър.
Почукаха на вратата. Отвори им подпухнал и прегърбен старец. Бялата му брада стигаше до гърдите, а плетените му тиранти придържаха протрит панталон.
Богарт се представи, показа значката си и заяви, че трябва да разговарят с него относно сина му. Евърс кимна безучастно и поведе четиримата към малка стая с покрита със сажди камина, където гореше огън.