Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Обединени от божества
Обединени от божества - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Обединени от божества

Электронная книга - «Обединени от божества». Краткое содержание книги:

Разказаната наполовина история е пестъпление, най-голямото престъпление. Когато тази история започна, то тя разказваше за съдбата на една обикновена жена, озовала се насред необикновени обстоятелства. Жена, която беше необучена, неопитна и неподготвена. А когато и последните думи бяха изписани върху листа, те описваха съвсем различен човек. Описваха жена, изпълнена с решителност. Безстрашна, непоколебима - и главно: уверена. С непоклатима убеденост във вярата си, съзираща единствено целта, която си бе поставила, готова да се хвърли между челюстите на гибелта, за да я постигне. Имаше задача, която трябваше да изпълни - и разполагаше с нужните инструменти за изпълнението й. Представете си какво крият следващите страници...
Втората книга от трилогията Книга на Дийкън продължава историята на младата Миранда селесте. Усъвършенствала магическите си умения и твърдо решена да сложи край на войната, опустошаваща родната й земя, девойката се отправя в търсенето на петимата орисани от съдбата Избрани. Всеки нов воин е нова стъпка към мира, но дали Миранда ще съумее да се справи с очаквщите я предизвикателства?
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 162
Перейти на страницу:

Азриел бе най-древният магьосник в Ентуел. В действителност тя го бе основала. В продължение на стотици години бе живяла в секция на скритото селище, изградена изцяло от същите кристали, които чародеите използваха, за да подсилят заклинаването си. Въпросната арена позволяваше безусилното създаване на заклинания, а също я пощадя ваше от лапите на времето. Вековете й бяха донесли несравнимо знание в мистичните изкуства. Също така изпълняваше ролята на финално изпитание за всеки маг, който желаеше да бъде наричан майстор. Тази й роля я правеше не само почитана фигура, а и обект на страхопочитание.

Видя я да седи в далечината, лениво взираща се в небосвода, отворила в скута си книга с магии. Косата й бе бяла, фигурата й бе стройна и грациозна. Беше облечена в черна роба, украсена с бели пламъци, танцуващи върху плата, сякаш горяха в действителност.

— Дийкън — рече тя, без да свежда поглед. — Пак ли всяваш смут?

— Да… Но… моля ви. Останалите ще бъдат тук скоро. Умолявам само за няколко мига далеч от тях, през които да обясня.

Тя извъртя глава към него, заинтригувана. Разсеяно махване на ръката й скри пейзажа, оставило ги сред черна бездна.

— Не ще ни открият, докато не го пожелая. Кажи ми. Какво те подтикна да изоставиш традициите ни?

— Миранда — заяви младежът.

— Ще ми простиш, че не проявявам изненада — рече тя с широка усмивка.

— Наблюдавах я. Откакто напусна Ентуел.

— Не е лека работа — кимна Азриел. — Но е далеч от обяснение.

— Тя е Избрана! Доказано е. Вярвам, че е говорила със самия Орийч. Също така изучавах думите на Черупката. Онези, които позорно изтръгнах от него в отсъствието на останалите. Смятам, че се отнасят за мен. Смятам, че трябва да й помогна.

— И как възнамеряваш да го сториш? — запита тя.

Дийкън измъкна вързоп страници от торбата си и с треперене й ги подаде. Азриел разпери пръсти и листовете се подредиха пред нея като върху бюро. Докато четеше, лицето й придоби повече сериозност.

— Вървиш по тънък лед, Дийкън — рече тя.

Продължи да чете.

— Остроумно. Проницателно. Но недовършено. Предлагаш някои наистина иновативни методи. Изкусни решения на вековни проблеми, ала няма да е достатъчно. Приети за даденост са множество условия, които може изобщо да не възникнат. Непрактично е. Няма да проработи.

Младежът измъкна една последна страницата. Словата бяха изписани набързо, руни бяха задрасквани и вписвани отново. Азриел се зачете, хвърляйки поглед към предишните страници. Ликът й стана замислен.

— Осъзнаваш, че това не е ясно. Дори и при безпогрешно прилагане на описаните методи, успехът остава относителна вероятност, а не неизменно развитие. Трябва да продължиш работата си. Нацелил си нещо. Работата ти е брилянтна, дори революционна, но безотговорна. С достатъчно отделено време би могло да възникне невероятно откритие.

— Не мога. Престъпих мерките на наказанието си, за да стигна дотук. Със сигурност години наред няма да получа правото да продължа.

— Тогава изчакай. Принос от подобен мащаб твърдо си заслужава чакането. Когато разкриеш постигнатото, името ти ще бъде изричано редом с най-значимите ни визионери — каза Азриел.

— Не разполагам с времето. Последните видени образи показваха, че Миранда се намира в много отчаяна ситуация. Възможно е вече да е късно. Но трябва да опитам. С помощта на арената ще съм в състояние да я открия, без значение в какво състояние се намира, бих могъл и да си послужа с части от това заклинание, но не мога да сторя и двете. Вие сте единствената, освен мен, която владее достатъчно сива магия, за да ми помогне.

За момент Азриел мълчеше. Мислеше. Когато заговори, гласът й звучеше мрачно.

— Ако го сториш, без значение от резултата, това ще е последната магия, която ще направиш в Ентуел. Използването на заклинание в тази форма, неизпробвано, върху себе си, показва незачитане на принципите, което е невъзможно да бъде пренебрегнато. Няма да ти бъде позволено да практикуваш мистичните изкуства. Припомни си своя ментор — предупреди тя. — Гилиъм изгуби живота си заради неизпробвано заклинание, и то далеч по-безопасно от това.

— Склонен съм да приема тези последствия — без колебание изрече той.

— Много добре. Да не губим време — каза Азриел. Въздухът затрепери, докато чародейката създаваше първата от описаните процедури.

* * *

Лейн продължаваше да язди. Колоната дим от разрушения форт бе видима дори и от това разстояние, а той току-що бе достигнал леса в подножието на планината. Много от предпазливостта бе пожертвана в името на бързината. За щастие бе останал незабелязан. Макар войнишките оръжия да бяха от най-ниско качество, същото не важеше за конете им. В съвременните дни конете оцеляваха по-често от ездачите, така че бушуващата бран не се бе отразила особено на нечифтокопитните създания. Широките копита застъпваха добре сред снега, а мощните дробове спокойно се изпълваха с леден въздух. Дори и така, конят бе претоварен и изморен. Лейн го накара да забави ход, когато обгръщащите ги дървета се сгъстиха достатъчно, за да не позволят откриването им.

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 162
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)