Луната, която убива [bg]

Първият страж падна, когато Ехиру събори с ритник освободената от връзките решетеста стена. Тя бе тежка - прикова единия войник към пода, а останалите двама стояха като вкаменени от изненада. Докато реагират, Ехиру бе вече отгоре им.

Ниджири се хвърли след него, готов да свали когото от двамата Ехиру пропусне, но нямаше нужда от неговата намеса. Ехиру нанесе саблен удар по гърлото на единия и със същото неуловимо движение извъртя тяло, за да хване лицето на другия. Ниджири видя как стражът, заслепен от впитите в очите му пръсти, крещи и търси опипом меча си. Ниджири побърза на помощ, но мъжът издаде къс задавен вопъл и се свлече на колене. Ехиру го пусна. Жертвата се катурна мъртва настрани.

„Всичко е по волята на Хананджа.“ - Ниджири се вкопчи в тази мисъл. В Нейно име щяха да извършат онова, което трябва да се направи.

Първият страж гъргореше немощно и най-накрая умря, стиснал гърло с две ръце.

Третият почти успя да се измъкне от металната плетеница, но коженият му нагръдник се закачи за един от прътите. Ехиру, замаян от резултата на своята Жътва, се обърна бавно - агонията на войника бе привлякла вниманието му.