Третата тайна [bg]

Мичънър събра сили, кракът му рязко се стрелна нагоре, към протегната ръка на мъжа. Устройството изтропа на пода, близо до отворената врата. Нападателят очевидно беше изненадан, но бързо се овладя и му нанесе силен удар с опакото на дланта си. После отново бръкна в джоба си и в ръката му проблесна нож. Мичънър затвори очи. В главата му се появи абсурдният въпрос как ли се чувства човек, в чието тяло потъва стоманено острие. Но не усети нищо. В стаята се разнесе остро пропукване. Лицето на мъжа се изкриви в страшна гримаса, очите му се обърнаха с бялото нагоре, а тялото му се разтърси от силни конвулсии. Пръстите му изпуснаха ножа, коленете му се подгънаха.

Мичънър колебливо се надигна. Зад нападателя се виждаше дребничката фигура на Катерина. Тя захвърли електрошоковия уред и се втурна към него.

— Добре ли си?!

Той притискаше корема си с две ръце и отчаяно се опитваше да вкара в дробовете си глътка въздух.

— Колин, добре ли си?

— Кой… Кой беше този, по дяволите?

— Няма време за приказки. Долу чакат още двама.

— Ти… Ти знаеш нещо… което аз не знам…

— По-късно ще ти обясня. Сега трябва да се махаме оттук.

— Вземи ми сака — заговори трескаво той. — Ей го там. След Босна изобщо не съм го изпразвал.

— Заминаваш ли?

Той не прояви желание да отговори на този въпрос, а тя, изглежда, го разбра.

— Няма да ми кажеш, нали?

— Защо си тук?

— Исках да поговорим. Да се опитам да ти обясня. Но се появиха тоя тип и приятелчетата му.

Мичънър направи опит да се надигне от леглото, но острата болка го принуди да легне обратно.

— Ранен си! — тревожно промълви тя.

Той с усилие изкашля въздуха от гърдите си.

— Знаеше ли, че този човек ще дойде?

— Не мога да повярвам на ушите си! — стреснато го погледна тя.

— Отговори!

— Дойдох с намерението да си поговорим, но от стълбището чух шум. Видях как го изрита, но видях и ножа в ръката му. Затова грабнах машинката от пода и направих каквото можах. Надявах се да ми благодариш.

— И наистина ти благодаря — кимна той. — А сега ми кажи какво знаеш.

— Амбрози ме заплаши вечерта след срещата ни с отец Тибор в Букурещ. Ясно ми даде да разбера, че всяко непокорство ще бъде заплатено на висока цена. — Ръката й махна към неподвижната фигура на пода. — Предполагам, че този е негов човек, но нямам представа защо е решил да те нападне.

— Вероятно защото Валендреа не остана доволен от днешния ни разговор и е решил да ускори нещата. Спомена, че няма да харесам следващия му пратеник.

— Трябва да се махаме оттук! — нервно прошепна тя.

Той обу чифт маратонки и посегна към сака. Очите му се насълзиха от острата болка в корема.

— Обичам те, Колин — промълви тя. — Сбърках, но го направих заради желанието си да бъда с теб.