Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Монсеньор Говен; къде възнамерявате да отидете?

— Бог да ми е на помощ, госпожице, не зная.

— А какво търсите?

— Всеки, който може да ми каже нещо за Ланселот от Езерото — отвърнал й той.

— Какво — възкликнала тя, — къде е той?

— Честна дума — рекъл той, — в двора го считат за мъртъв и ние с дванадесет рицари тръгнахме да се уверим в това, като си наложихме забрана да не се връщаме, преди да узнаем истината.

— Без съмнение — рекла девойката — не зная нищо за съдбата му, но смъртта му би била голямо нещастие и се надявам с Божията помощ това да не се случва, защото рицарството ще претърпи огромна загуба. Умолявам ви с най-добри чувства да отседнете при мен тази нощ. Ще разполагате с всичко, което можете да си пожелаете.

— С удоволствие ще остана — рекъл той — някой друг път, защото все още не е време за почивка.

— Бога ми, в името на човека, когото обичате най-много на света — настояла тя, — останете.

Той заявил, че щом така силно го умолява, няма да откаже. Без да чака, се метнал на седлото и поел след девойката. Изминали две английски левги, когато пред тях изникнал малък замък, разположен на края на едно блато.

— Сеньор — рекла девойката, — това е замъкът, където ще прекарате нощта.

Стигнали дотам. Когато спрели пред главната зала, им помогнали да слязнат от конете, като ги приветствали. Сетне качили горе монсеньор Говен и му съблекли доспехите. Девойката го завела в една стая, която били покрили със свежа трева заради силната горещина. След като седели известно време, влязъл млад мъж и казал на девойката: