Дяволската стъпка [bg]

Избухна смях, а Стив Кент тупна Кокрейн по гърба. Поводът бе незначителен, но Лий най-после се почувства като част от колектива. Особено усещане бе това — като че ли кръгът се бе затворил и нещата се бяха върнали по местата си. Той повече не трябваше да оправдава ничие доверие, а просто да се изяви по-добре, отколкото би могъл да си представи. Сам не би се справил, но с тези хора — със своите приятели — би могъл. Очакваше го вероятна смърт, но душата му в момента пееше.

Фицдуейн също се бе присъединил към смеха. Сетне стана сериозен и вдигна ръка за тишина.

— Налага се да спомена за едно тъжно събитие — за смъртта на един много смел мъж. То ни задължава да бъдем особено, бдителни. Ще видим нещо, което може да се случи на всеки от нас. Това е образът на врага ни. Ефективността на нашето разузнаване върху целта е свързана до голяма степен с Коанчо — японските служби за сигурност, и техния внедрен сред терористите агент Хори-сан. Неотдавна вие запечатахте в паметта си неговия лик, за да не го убиете по погрешка. Замисълът бе Чифуне да се вмъкне предварително и да изтегли колегата си от огневата линия. Сега за съжаление този замисъл е практически неосъществим. Вчера разузнавачите станаха безпомощни свидетели на това, което и вие ще видите.

Включиха един опростен телевизионен монитор със семпъл дизайн, за да се покаже заснетият от разузнаването видеозапис. Дотук бяха заснели ежедневието на лагера в общ и близък план. Сега мощният телеобектив на миниатюрната шпионска видеокамера бе фокусиран върху терористкото съединение Яибо в долината Салвадор. То бе отделено с телена мрежа от общия район на лагера.

От пръв поглед се създаваше впечатлението, че се играе някаква игра. Имаше два отбора от около петнадесет души, всеки от които дърпаше двата противоположни края на едно въже. Но в средата на въжето се намираше един човек с вързани ръце и крака, а въжето бе обвито около врата му в подвижен възел като примка. Изпълняваше се екзекуцията му.

Камерата даде едър план и те можаха да видят ясно конвулсиите на лицето и тялото му, докато бавно, много бавно го душаха.

Фицдуейн спря картината на пауза.

— Не мисля, че е нужно да гледаме повече. Цялата процедура продължи над петнадесет минути и завърши с откъсване на главата. Това са Яибо в действие. Те имат свои традиции в чистките. Защо ли? Кой ги знае?

Той погледна Чифуне. Лицето й бе безизразно, но можа да долови силното й вълнение. Не, не бе гняв, а по-скоро чувство на огромна сила на духа и непоколебима решителност.