![Игрите на Немезида [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/9/igrite-na-nemezida-bg-download.jpg)
Игрите на Немезида [bg]
- Автор: Кори Джеймс С. А.
- Серия: Експанзията #5
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-878-7
- Переводчик: Иван Б. Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Игрите на Немезида [bg]». Краткое содержание книги:
„Забележителен разказ за насилие, интриги, амбиции и надежда… Кори неумолимо нагнетява напрежението в тази динамична история за герои и бунтовници, борещи се за свобода. С достатъчно тръпка и неочаквани обрати за три холивудски блокбъстъра, този роман стои чудесно самостоятелно, което улеснява новите читатели, наред със заклетите фенове на поредицата, да се гмурнат в приключението“. „Пъблишърс Уикли“
— Ще използваме отбранителните си оръдия да ви прикриваме, докато можем — каза капитанът, а Алекс я прекъсна пак.
— Няма да е достатъчно. Ако ще летим чак до Земята… вероятно можем да надбягаме вражеските кораби, но ракетите им няма нужда да се тревожат, че някой в тях ще бъде смачкан от тягата. И не е като там да има зад какво да се скрием.
— Ще трябва да измислите нещо — отвърна капитанът.
— Добре — кимна Алекс. — Настройте група ракети на честотата на комуникационния лазер на „Рейзърбек“. Изстреляйте колкото можете, заедно с нас, като потегляме, и Боби ще може да използва нашия лазер, за да ги насочва. Ще надбягаме корабите им и ще свалим ракетите им. Освен ако от тук до Луната не ни чака някой или не ни свършат ракетите, би трябвало да сме добре.
Пропусна да добави: „Стига да не ни гръмнат в секундата, щом излетим“.
Капитанът премигна и хвърли поглед към премиер-министъра. В очите на политика имаше въпрос. Капитан Чаудхари сви рамене.
— Това е нелоша идея.
— Искате да кажете…
— Не — каза капитанът, — би могло… би могло да се получи.
— Капитане! — разнесе се глас зад тях. — Имаме потвърждение за вражески контакт на палуби седем и тринайсет. Разрешавате ли употреба на тежки оръжия?
— Разрешавам — отвърна капитанът, после се обърна към Алекс. — Мисля, че сега е моментът да тръгвате, господин Камал.
— Благодаря, капитане — каза Алекс. — Ще направя всичко, за да се получи.
Премиерът откопча колана си и се издигна над креслото, докато един от двамата останали пехотинци не го хвана и не му помогна да се ориентира. Премиер-министърът и капитанът си стиснаха ръцете и точно тогава друг глас ги прекъсна.
— Капитане, получаваме съобщение от нападателите. От „Пела“.
— Командният им кораб — обясни премиер-министърът на Алекс.
— Нови искания за капитулация ли? — попита капитанът.
— Не, сър. Предаването е открито, не теснолъчево. То е… уф, мамка му.
— Пуснете ми го, господин Чоу — нареди капитанът. — От началото.
Чу се щракване на аудиоканал. Силен статичен шум, който изчезна, а после се появи пак. Някой изпъшка и това прозвуча като болка. Когато гласът най-сетне се разнесе, бе съсредоточен и сериозен. И подейства на Алекс като ритник в корема.
— Ако приемате това, моля, предайте го нататък. Тук е Наоми Нагата от „Росинант“…
32.
Наоми
Тя знаеше, че нещо предстои, още преди то да се случи. Макар и да не бе наясно какво е. Атмосферата в кораба се промени, макар че обстановката си остана същата, поне отначало. Екипажът продължаваше да гледа новините и да се радва. Тя още бе под постоянна стража и се отнасяха с нея като с талисман: опитомената приятелка на Джеймс Холдън, върната в клетката, където ѝ е мястото. Марко бе любезен с нея, а Филип се разкъсваше между възможностите дали да я търси, или да я избягва. Но разлика имаше. В кораба се бе възцарило напрежение и тя още не знаеше дали всички очакват вест за някакво ново зверство, или нещо по-лично и конкретно. Единственото, в което бе сигурна, беше, че ѝ е трудно да спи или да яде. Ужасът в стомаха ѝ тежеше прекалено много.
Никой не ѝ казваше нищо и нямаше някакъв определен момент, в който тя извади заключенията си. Вместо това си припомняше станалото през дните на нейното пленничество и филтрираше детайлите. Няколко останаха, уловени от почти свръхестествено чувство за важност. Как Крилатия се перчеше в марсианската си униформа, как едно широкоплещесто момиче на възрастта на Филип тренираше с дълбоката съсредоточеност на човек, който се готви за нещо, за което знае, че не е готов, как Карал насочи собствените ѝ занимания с инвентаризацията към арсенала и съхраняваните там бойни брони, сериозността, с която Син претегляше в ръка всеки от пистолетите. Като слоеве прах, които се трупат в зле поддържан тръбопровод, с времето тези дреболии добиха форма, което бе почти същото като знание. Отиваха на битка. И нещо повече, щяха да устроят засада на марсианска бойна сила.
Когато завари Мирал и Ааман да седят коляно до коляно в коридора пред лазарета, тя разбра, че моментът почти е настъпил, и надеждата, която криеше дори от себе си, разцъфтя в гърлото ѝ, люта като гняв.
— Тук е „Пела“ — каза Мирал, съсредоточен върху всяка сричка. — Confermé изравняване на курсовете.
— Потвърждавам — поправи го тихо Ааман.
Мирал сви ръце в юмруци и тупна по палубата с тях.
— Мамка му. Какво казах?