Жените, които го познаваха [bg]

Той нямаше представа колко знаят онези, които го преследват, но колкото повече часове минаваха, откакто беше умрял мъжът в колата, в толкова по-голяма безопасност се чувстваше. Ако знаеха самоличността на Ралф, те вече щяха да чукат на вратата му. Нямаше да го следят. Щяха веднага да дойдат за него.

Учителя беше убил четири жени. Сега щеше да убие пета. Скоро щеше да прави история. Мисълта го накара да се стегне. Да поеме контрол върху себе си и чувствата си. Да осъзнае колко важно е да запази спокойствие.

Навън беше малко по-хладно, отколкото през последната седмица, и той тръгна бързо към метростанцията, която беше на десетина минути път.

Не обичаше да използва друг вид транспорт, но не смееше да отиде със собствения си зелен „Фолксваген Поло“. Беше оставил сребристата тойота в Улвсунда според инструкциите, но Учителя не споменаваше нищо за нова кола в краткото си съобщение. По някакъв начин той имаше достъп до крадени коли. Ралф само получаваше инструкции откъде да ги вземе и къде да ги остави. Някой друг се грижеше за тази страна на нещата. Ралф не се интересуваше кой може да е той. Знаеше, че за Учителя работят няколко души. Този път не се споменаваше за нова кола, затова Ралф трябваше да вземе метрото за Васастан. По пътя той се отби в цветарски магазин. Купи двайсет червени рози и каза на продавачката да направи романтичен букет и да сложи картичка. Ралф написа кратка бележка: „Прости ми. С обич, Себастиан“. Хареса му. Изпита удоволствие, че още по-ясно ще свърже със Себастиан жената, която скоро щеше да бъде мъртва. Реши, че ще остави букета на масата в кухнята, така че полицаите ясно да видят картичката. Искаше му се да види израженията им, когато открият трупа в спалнята и романтичния букет в кухнята.