Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Волф, водачът на групата, наета от Иван Кериков, чието истинско име беше Волфганг Шмид, стоеше зад нея. Кобурът му бе разкопчан, за да може да извади автоматичния си пистолет за част от секундата. Кормчията държеше двата лоста на щурвала, навигаторът се бе навел над чертожната маса и полагаше усилия да не обръща внимание на терористите. Джордж Патрони бе коленичил пред отвореното пространство под главното таблото и търсеше къде е повредата в електрическата инсталация. Електротехникът се бе навел до него. Един от хората на Волф ги наблюдаваше внимателно, присвил очи на слабото червеникаво осветление. На рамото му бе преметнат картечен пистолет «Узи».
Контролните уреди за тягата на «Южен кръст» все още не работеха. Патрони и помощниците му обаче бяха успели да поправят наблюдателната система на един от резервоарите, използвайки резервни части, които Ригс не смяташе за важни. Резултатът от работата им беше същинско чудо, като се имаше предвид поставеният им краен срок и заплахата от смърт, ако се проваляха. Ремонтът на дроселите беше последната им задача и Патрони възнамеряваше да не бърза да я свърши. С помощта на електротехника той вече бе забавил възстановяването на захранването с няколко часа, като нарочно предизвика късо съединение, така че от таблото да се разнесат талази от бял пушек. Той бе предупредил бдителната Ригс, че повредата може да е неотстранима, затова забавянето не привлече вниманието й.
Патрони беше на мостика поради друга, много по-важна причина. Но лампите и алармите за спасителните лодки бяха от другата страна. Не можеше да се преструва дълго, че работи, защото Ригс щеше да се усъмни. Тя знаеше колко време му е необходимо да поправи дроселите или да реши, че инсталацията е повредена безвъзвратно.
— Е, Патрони? — грубо подвикна Ригс, стиснала цигара между нацупените си устни.
— Съжалявам, но може би си губим времето. Главният генератор е вън от строя. Волтметърът показва нула в цялата инсталация. Това не е като контролното табло за резервоарите, което успях да поправя. Дроселите изискват специални резервни части, с каквито не разполагаме. — Джордж се изправи, разкърши гърба си и намести тестисите си под работния комбинезон, за да подразни Ригс.
— Ще ги оправиш — рече Волф.
В думите му прозвуча заплаха.
На Патрони започваше да му писва от Волф, Ригс и останалите терористи.
— Искаш това нещо да бъде направено? — попита той, тръгна покрай главното контролно табло и отвори вратите на шкафчето, разкривайки заплетената маса от електроника вътре. За всеки друг освен за него и електротехника жиците, платките и инсталациите представляваха загадъчна непроходима гора. — Ела тук и опитай. Хайде, кучи сине. Не? Няма да можеш, нали? Тогава се махни от мен, по дяволите.
Волф не реагира, но другият терорист се втурна към инженера и го сръга в ребрата с дулото на картечния си пистолет. Не му оставаше много да натисне спусъка и да застреля Джордж.
— Nein [8]! — изкрещя Волф.
Патрони не помръдна и не обърна внимание на оръжието пред него. На лицето му все още трептеше ленива усмивка. Той стоеше пред отворената вратичка на таблото с контролните уреди за спускане на спасителната лодка и ръката му беше на няколко сантиметра от прекъсвача.
Похитителят се дръпна назад и насочи оръжието си към другите пленници. Очите му не спираха нито за миг на едно място. Всичко, което виждаше, беше потенциална мишена.
Джоана Ригс скочи от стола и прекоси мостика с три бързи крачки. Дясната и ръка бе вдигната, за да удари Патрони. Макар да го познаваше отскоро, тя знаеше, че избликът е несъвместим с характера му. Там ставаше нещо странно. Волф пристъпи напред и в същия миг черният му предавател, закачен на колана, изпращя.
— Мисля, че открих някого — чу се безплътен глас.
Електротехникът пристъпи пръв към действие. Той скочи и хвърли тежкия гаечен ключ, който държеше в ръката си. Лъскавият хромиран инструмент блесна, докато летеше между него и терориста, който бе понечил да го застреля. Волф извади пистолета си от кобура и стреля, преди да е сигурен дали ще улучи мишената, но деветмилиметровият куршум уцели електротехника в дясната страна на гърдите, разкъса мускулите, проби белите дробове и прониза лудешки биещото му сърце.
8
Не — (нем.) — Б.пр.