![Ударът [The Rainmaker-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/9/6/udart-the-rainmaker-bg-download.jpg)
Ударът [The Rainmaker-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът [The Rainmaker-bg]». Краткое содержание книги:
Киплър не е тук, но невидимото му присъствие властва в залата. В нареждането му се казва черно на бяло, че шестимата посочени от мен свидетели трябва да бъдат тук в девет сутринта и само аз решавам в какъв ред да бъдат разпитани. Остават на разположение, докато ги освободя. Освен това в нареждането има отворени вратички за допълнителни показания, след като задълбая в нещата. Цяла нощ съм подскачал от нетърпение да ги заплаша с едно обаждане до негова светлост.
— Ами ние… такова… имаме проблем с Джаки Леманчик — казва Т. Пиърс, като се озърта нервно към четиримата от компанията, които са се оттеглили до вратата. Те пък задружно оглеждат връхчетата на обувките си и пристъпват от крак на крак. Т. Пиърс седи точно срещу мен и поема цялата тежест на удара.
— Какъв проблем? — питам аз.
— Тя вече не работи при нас.
Неволно зяпвам. Зашеметен съм и за секунда нямам представа какво да кажа. Гледам го и се мъча да събера мисли.
— Кога е напуснала?
— Към края на миналата седмица.
— Какво означава „към края“? Миналия четвъртък бяхме в съда. Знаехте ли го тогава?
— Не. Напуснала е в събота.
— Уволнена ли е?
— Подала е молба за напускане.
— Къде е сега?
— Вече не работи тук, разбирате ли? Не можем да я представим като свидетел.
Вглеждам се в записките си, търсейки други имена.
— Добре, какво ще кажете за Тони Крик, младши инспектор в същия отдел?
Отново шумолене и пристъпване от крак на крак.
— И него го няма — казва Т. Пиърс. — Съкратен е.
Втори шамар за броени секунди. Вие ми се свят. Какво да правя сега?
Компанията е изхвърлила тия хора на улицата, за да не разговарят с мен.
— Какво съвпадение — унило казвам аз.
Хил и Гроун не откъсват погледи от бележниците. Какво ли толкова имат да пишат?
— Нашият клиент е в период на временни съкращения — обяснява Т. Пиърс с най-сериозна физиономия.
— Ами Ричард Пелрод, главен експерт? И той е съкратен, познах ли?
— Не. Той е тук.
— А Ръсел Крокит?
— Мистър Крокит се прехвърли в друга компания.
— Значи не е съкратен.
— Не.
— Подал е молба като Джаки Леманчик.
— Точно така.
Когато са изпратили онова обидно последно писмо, Ръсел Крокит е бил главен инспектор в отдела. Въпреки всички нерви и страхове около това пътуване с нетърпение чаках да го видя.
— А Еверет Лъфкин, вицепрезидент, отговарящ за отдела? Съкратен ли е?
— Не. Той е тук.
Настава безкрайно мълчание и всеки гледа да си намери работа, докато гръмотевиците утихнат. Моето дело е предизвикало същинска касапница. Грижливо записвам в бележника си с какво да продължа.
— Къде е папката? — питам аз.
Т. Пиърс се пресята назад, взима куп документи и ги плъзва през масата. Всички са чистичко изкопирани и пристегнати с ластичета.
— По хронологичен ред ли са? — питам аз. Това беше споменато в нареждането на Киплър.
— Мисля, че да — отвръща Т. Пиърс и поглежда четиримата от „Грейт Бенефит“, сякаш му се ще да ги удуши.
Документацията е дебела половин педя. Без да махам ластичетата, казвам:
— Дайте ми един час. После ще продължим.
— Разбира се — кимва Т. Пиърс. — Отсреща има малка заседателна зала.
Той се изправя и посочва нейде зад гърба ми.
Когато ме оставят сам, сядам и незабавно потъвам в документите.
Един час по-късно влизам в директорската зала. Моите хора търпеливо пият кафе и си бъбрят.
— Трябва да позвъним на съдията — казвам аз и Т. Пиърс подскача до тавана. Посочвам му съседната зала. — Оттам.
Двамата хващаме по един телефон и аз набирам служебния номер на Киплър. Той отговаря още след втория сигнал. Представяме се и му желаем добро утро.
— Имаме проблеми, ваша светлост — бързам аз да насоча разговора.
— Какви проблеми? — пита той.
Т. Пиърс слуша и тъпо се взира в пода.
— От шестимата свидетели, посочени в моята молба и вашето нареждане, трима изведнъж са изчезнали. Напуснали, съкратени, сполетяло ги още не знам какво, но, така или иначе, не са тук. Станало е в самия край на миналата седмица.
— Кои са?
Не се съмнявам, че стиска нареждането и гледа имената.
— Джаки Леманчик, Тони Крик и Ръсел Крокит вече не работят в компанията. Пелрод, Лъфкин и официалният представител Ъндърхол са се спасили по чудо от клането.
— А папката?
— Взех исковата папка и току-що я прегледах.
— И какво?
— Липсва поне един документ — казвам аз, гледайки внимателно Т. Пиърс. Той се навъсва, сякаш направо не може да повярва.