Окончателната диагноза
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Окончателната диагноза». Краткое содержание книги:
— Аз… ние… Реших да последвам съвета ви. Ще кандидатствувам в Медицинския факултет.
— Радвам се — искрено отвърна Колман. — Сигурен съм, че не грешите в избора си.
— В какво не греши? — Пирсън беше вдигнал глава и ги наблюдаваше.
Колман се върна на мястото си и отвори поредната чаша.
— Джон току-що ми каза, че е решил да кандидатствува в Медицинския факултет, както го бях посъветвал преди известно време.
— Аха! — Пирсън остро погледна младежа: — А кой ще те издържа?
— Жена ми ще работи, докторе. Пък и аз ще мога да работя през свободното си време в някоя лаборатория. Много студенти по медицина правят така. — Алегзандър погледна към Колман и добави: — Не си въобразявам, че ще е лесно. Но мисля, че си струва.
— Разбирам. — Пирсън изпусна облак дим и остави пурата си в пепелника. Личеше, че иска да каже още нещо, но се колебае. Накрая попита:
— Как е жена ти?
— Ще се оправи — тихо отвърна младежът. — Благодаря. За момент настъпи тишина, после Пирсън бавно продължи:
— Ще ми се да мога да ти кажа нещо, въпреки че думите не променят нещата.
Алегзандър вдигна глава и срещна погледа на стария патолог:
— Да, доктор Пирсън, наистина не ги променят.
Сама в болничната стая, Вивиан напразно се опитваше да прочете нещо от книгата, която майка й бе донесла. Накрая се отказа и я остави настрана. Искрено съжаляваше, че успя да убеди Майк да не идва при нея. Дали да не го повика? Очите й се спряха на телефона. Само да вдигне слушалката, и той ще дойде. Веднага, след броени минути! Дали глупавата й идея за временна раздяла струваше нещо? Та нали се обичаха, не беше ли достатъчно това? Дали да се обади? Ръцете й трепнаха, още миг и щеше да сграбчи слушалката. Овладя се с цената на върховни усилия. Не! Ще чака! Вече изтича вторият ден. Останалите три ще минат бързо и после Майк отново ще е до нея. Завинаги!
В общото помещение, половин час след поредното си дежурство, Майк Седънс се беше изтегнал в дълбокото кожено кресло и правеше точно това, за което толкова много настояваше Вивиан — мислеше. Мислеше за бъдещия си живот с жена, която има само един крак.
23
Беше ранен следобед. Четвъртият след откриването на тифозната зараза в болницата „Три общини“.
В кабинета на администратора седяха Кент О’Донъл и Ордън Браун. С угрижени лица слушаха разговора, който Тома-сели водеше по телефона.
— Да, разбирам — казваше администраторът. — В случай на нужда ще бъдем готови. До пет часа. Довиждане.
— Е? — запита Ордън Браун.
— Градската здравна служба ни дава срок до довечера — тихо отвърна Томасели. — Ако дотогава не открием преносителя на тифозните бактерии, ще ни наредят да запечатаме кухнята.
— Но те не знаят ли какво означава това? — гневно скочи О’Донъл. — Не знаят ли, че на практика това означава да затворим болницата?
— Казах им — все така тихо продължи администраторът. — Но това не променя нещата. Страхуват се, че епидемията може да се разпространи и в града.
— Нещо ново от патологията? — запита Ордън Браун.
— Нищо — поклати глава О’Донъл. — Работят. Бях там преди половин час.
— Ето това не го разбирам. — Председателят на директорския съвет изглеждаше необичайно нервен: — Десет случая на тиф за четири дни. Четирима заразени пациенти. А не можем да открием източника на заразата!
— Патологията извършва огромна по обем работа — каза О’Донъл. — И прави всичко по най-бързия начин, сигурен съм в това.
— Никой никого не обвинява! — остро отвърна Браун. — Поне на този етап. Но сега са ни необходими конкретни резултати.
— Джо Пирсън каза, че по всяка вероятност ще приключат утре по обед. Ако носителят на заразата е сред кухненските работници, най-късно дотогава ще знаем името му. — О’Донъл умолително се обърна към Томасели: — Не можеш ли да убедиш градските здравни власти да почакат до утре?
Администраторът поклати глава:
— Вече опитах. Дадоха ни четири дни и не искат и да чуят за повече. Представителят им беше вече тук — дойде рано сутринта. Ще се върне в пет следобед. Страхувам се, че ако дотогава нямаме резултат, ще трябва да се подчиним на заповедта.
— А междувременно какво предлагате? — запита Ордън Браун.
— Моят отдел вече се готви. — Гласът на Томасели по недвусмислен начин изразяваше това, което чувствуваха и другите двама — страх и смут. — Процедираме така, че да бъдем готови да затворим…
Настъпи мълчание, после администраторът запита:
— Кент, ще бъдеш ли тук в пет? Иска ми се заедно да посрещнем представителя на здравната служба.