Единственият оцелял
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
— Намира се в полусъзнание на предната седалка.
Номерът с отварянето на вратите е блъф, помисли си Кавано и сърцето му лудо заби с нова надежда. Иска да ме накара да си мисля, че е скрила някого в дърветата със снайпер в ръка. Но няма нищо подобно. В противен случай щеше да знае къде е Прескот, без да пита, и че други в колата освен него няма.
— Измъкни това копеле навън!
— Не и преди да видя жена си.
С нетърпеливо изражение Грейс вдигна ръка от едната патерица и махна на някого, скрил се в развалините на параклиса.
В светлината на фаровете изникнаха две фигури и едната побутна другата. Бутащата фигура бе на висока и яка жена. С изключение на това, че късата й коса бе тъмна — за разлика от русата на Грейс, — двете жени си приличаха поразително по ръст и физика, може би защото принадлежаха към една и съща женска спецгрупа.
Лицето, което побутнаха, бе Джейми. Ръцете й бяха вързани пред тялото й. Тя залитна и потръпна като че от болка. Когато вдигна лице, Кавано видя по него кръв. Гневът накара мускулите му да пламнат. Искаше му се да изкрещи.
— Извлечи Прескот навън! — отново заповяда Грейс.
Кавано отиде до дясната врата и погледна дали Прескот е изпълнил заповедта. Металният флакон стоеше на седалката. Измъкна Прескот от колата и го блъсна с такава сила на земята, че той изстена.
Без да го жали, Кавано го вдигна на крака и го тръшна на земята пред колата. В светлината на фаровете, пред очите на Грейс и на съучастничката й, Кавано го срита няколко пъти отстрани, усещайки как обувката му попада в твърдата преграда на бронежилетката. Макар да предпазваше жизненоважните му органи, Прескот все пак щеше да почувства ритниците. Той отново изпъшка. След четвъртия ритник се претърколи и се спря свит на топка.
— Ставай! — изрева Кавано. — Да не мислиш, че ще те мъкна на гръб чак догоре?
Кавано откачи големия нож от джоба си, отвори го и сряза лентата около глезените на Прескот. После сгъна ножа, закачи го пак в джоба си и вдигна Прескот на крака с такава сила, че главата му едва не се откъсна. Кавано застана зад него, придържайки го за раменете да не се клати.
— Искаше го, ето ти го — каза той на Грейс.
— Какви са тия глупости? — прозвуча резкият й глас. — Това не е Прескот.
— Не е, ама е той.
— Но той не изглежда…
— Отслабнал е за маскировка. Ще ти докажа, че е той. Хей, боклук, кажи нещо!
Прескот само се люшкаше наляво и надясно.
Кавано го удари в кръста, знаейки, че ударът му ще попадне в бронежилетката. За да запази кокалчетата си, той спря силата на удара в последния момент, когато Грейс вече нямаше да вижда юмрука му.
Прескот изстена и залитна напред.
— Заповядах да й кажеш нещо!
— Ъ-ъ… — Преструвайки се, че адски го боли, Прескот вдигна глава. — Как е… — Той се закашля, сякаш нещо вътре в него бе счупено. — Как е положението, Ал?
— Това е той — кимна Грейс. — Господи, виж лицето му! Какво си го направил?
— Върнах му малко за приятелите ми. А сега е твой ред да му връщаш. Но първо пусни жена ми. А аз ще пусна Прескот.
Опряна на патериците, Грейс се извърна към придружителката си и кимна.
Тъмнокосата жена побутна Джейми напред. Изрязан отчетливо на фона на фаровете отзад, силуетът й закрачи несигурно към него.
— Твой ред е — обади се Грейс.
Кавано блъсна Прескот напред. Като марионетка, управлявана от пръстите на обхванат от спазми кукловод, Прескот залиташе ту наляво, ту надясно, и краката му като че ли всеки момент щяха да откажат да го държат.
— Джейми, още малко. — Кавано я гледаше как идва с олюляване насам. — Всичко ще бъде наред. Трябва само да стигнеш до мен.
През това време Прескот се клатушкаше към Грейс и придружителката й.
И изведнъж се срина на колене.
Кавано се спусна към него и го вдигна на крака.
— Не спирай бе, мамка му! Хората те чакат с нетърпение. Очаква ме далеч по-приятна работа от тази да те гледам как цяла нощ се чудиш кой крак да мръднеш.
Той отново блъсна Прескот, който сякаш пак бе попаднал в ръцете на още по-откачен кукловод.
Приближил се малко повече до Грейс и другата с нея, двете жени с ужас се вгледаха в кървавото му лице.
Джейми също вече бе по-близо и зелените й очи проблясваха на светлината на фаровете на тауруса.
Прескот за втори път спря и се олюля, готов отново да падне.
— Давай! — викна Кавано, отиде до него и отново го бутна.
Двамата бяха точно по средата между двете коли.
Прескот залитна напред и отново закрачи несигурно. След малко двамата с Джейми се разминаха. Тя се ужаси от пораженията по лицето и главата на Прескот.
Почти сме готови, почти е свободна, мислеше си Кавано и се молеше. Грейс можеше да го застреля като нищо, и то именно сега, когато цялото му внимание бе насочено към Джейми. Всичко зависеше от следващите няколко секунди.