Текила и синьо алиби
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: solomon vs. lord #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Радкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Текила и синьо алиби». Краткое содержание книги:
След като съдебните заседатели се изнизаха един по един в малката си стаичка, съдия Федърс попита Виктория.
— Какво се опитвате да изтръгнете от съдружника си?
— Бившия ми съдружник — поправи го Виктория.
— Ваша чест, мога ли да задам няколко въпроса на господин Соломон, докато съдебните заседатели ги няма?
— Заповядайте.
— Господин Соломон, Клайв Фоулс каза ли ви кой е убил Бен Стъбс?
— Да, каза ми.
— Знаех си — намеси се Уадъл. — Задават се косвени показания.
— Затваряй си устата, Дик — отвърна съдията, — това, че аз ще го изслушам, не значи, че и съдебните заседатели ще го чуят. Продължавайте, госпожице Лорд.
— Работел за трета страна, не пожела да ми каже името на човека. Третата страна искала Стъбс да потопи Океания, като даде отрицателна оценка в доклада си. Работата на Фоулс била да убеди Стъбс да го направи. И да го убие, ако откаже.
Дотук всичко е истина.
— И как господин Фоулс е изпълнил инструкциите?
— Промъкнал се е на „Форс мажор“ и когато Стъбс отказал да изпълни искането му, Фоулс направил това, което му било наредено да направи.
Горе-долу истина.
— Можете ли да бъдете по-конкретен, господин Соломон?
Стив си пое дълбоко въздух. Нямаше къде да иде. Ако кажеше дословно истината — че Стъбс е бил пронизан случайно, — Грифин можеше и да отърве кожата, ако съдебните заседатели въобще чуеха показанията му. Но истината нямаше да уличи Робинсън. — Фоулс каза, че е прострелял Стъбс с харпуна. Убил го е, както му е било наредено.
Заболя те, нали? Наистина ме заболя.
— Освен че каза, че е убил господин Стъбс — попита Виктория, — какво още направи господин Фоулс?
— Написа самопризнание и го подписа.
— Кога и къде стана това?
— Вчера. На торпедото на Фоулс от Втората световна война.
— На кое? — попита съдията.
— Двуместен подводен съд, който прилича на торпедо със седалки. Пътуваш с водолазна екипировка. Бяхме на дъното на океана.
— На дъното на океана? — Уадъл се разсмя. — Звучи както че ли свидетелят е получил азотна наркоза.
— И как господин Фоулс е написал признанието си под водата? — полюбопитства съдията.
— На магнитна плоча. Каквато използват водолазите.
Уадъл се изкашля.
— Най-добре да видим доказателството, Ваша чест. И къде е това самопризнание?
— Изгуби се в морето — отвърна Стив. — Изпуснах плочата, когато Фоулс блъсна лодката на Конклън и двамата загинаха.
— Господи! — съдия Федърс тихо изсвири с уста.
— Ваша чест, възразявам срещу свидетелските показания на господин Соломон — заяви Уадъл. — Така нареченото самопризнание е сто процента косвено доказателство, чисто и просто.
— Прокурорът е прав — каза съдията. — Госпожице Лорд, ако разполагахте с плочата, щях да склоня да оставя господин Соломон да удостовери автентичността й и да я приема като доказателство. Но без нея…
— Благодаря ви — ухили се самодоволно Уадъл. — Сега може ли да викнем отново съдебните заседатели и да проведем процеса според правилата?
В този миг вратата на съда се отвори и един висок, красив и почернял мъж влетя вътре. Джуниър Грифин беше по джапанки, бели панталони и потник, дългата му руса коса беше мокра и зализана назад. На Стив му заприлича на някоя от онези реклами за мъжки одеколон.
Но какво държи?
— Надявам се, че не съм закъснял. — Джуниър размяташе мрежа в ръка. А в мрежата беше магнитната плоча.
Стив не можеше да повярва.
Аз трябваше да съм героят! Не Джуниър Муниър Грифин!
— Беше само на двайсет и пет метра дълбочина — каза Джуниър, докато се приближаваше към съдийската банка. — Но координатите на Бреговата охрана не бяха съвсем точни. Трябваха ми пет гмуркания. Не се нуждая от благодарности, разбира се.
Съдебната стенографка, млада жена с отворени на пръстите сандали и къса пола, беше зяпнала Джуниър като шоколадова мелба.
— Бихте ли си казали името за протокола? — попита тя.
— Харолд Грифин-младши.
А телефонният номер? — продължи тя.
— Да видим какво носите, млади момко — намеси се съдия Федърс.
Джуниър им отвори мрежата и подаде плочата на съдията. Надписът си беше още там — „Аз убих Стъбс“, подписано от Клайв А. Фоулс.
— Господин Соломон, това ли е писменото самопризнание, за което говорехте? — попита съдията.
— Да.
— И видяхте как господин Фоулс го подписва?
— Да.
— Добре, тогава. Доведете обратно съдебните заседатели. Мисля, че госпожица Лорд трябва да им представи ново доказателство.