Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
След кратка пауза, в която Мичъл добре трябваше да схване смисъла на думите му, той добави по-меко:
— Децата често се боят от ходенето на изповед, защото го свързват с вината и смущението, но смисълът на това тайнство е да ги дари с прошка и разбиране, за да се чувстваме опростени.
Той направи нова пауза в очакване на реакция, но от другия край на линията долиташе само мъртвешко мълчание и затова отец Донован смело се втурна напред:
— Ако поради езиковата бариера или по някаква друга причина не желаеш да се изповядаш пред местния свещеник, аз лично ще те изслушам.
Мигновеният отговор на Мичъл накара добрия отец да се превие от смях. Той затисна слушалката с длан и прошепна на Маки:
— Току-що ми каза, че мога да вървя в ада с фантазиите си.
След като възвърна самообладанието си, отец Донован изрече почти нежно:
— Мичъл, нито аз, нито ти ще вървим в ада. Всеки свещеник ще свърши работа, стига да го посетиш преди церемонията. Сега, ако обичаш, ми дай Кейт. Трябва да си поговоря с бъдещата ти съпруга.
Мичъл подаде слушалката на Кейт, която се намести на облегалката на стола.
— Твой ред е — раздразнено я предупреди той и отиде да направи по един коктейл. Докато надаваше ухо към разговора на Кейт обаче, гневът му поутихна и той се развесели, защото тя очевидно не се оправяше по-добре от него. Всъщност през целия разговор Кейт само измърморваше някое „Да, знам“, „Да, прав си“ или „Да, добре“.
Минаха поне пет минути, преди тя да каже „Дочуване“ и да затвори.
Мичъл й подаде коктейла, после отново седна на стола и я придърпа в скута си.
— Чичо ти е самодоволен, лицемерен, помпозен, дребнав тиранин — раздразнено заяви той.
Кейт се усмихна, погледна го нежно, притисна пръст към чувствените му устни и го накара да замълчи.
— Той ми изнесе лекция върху нуждата за в бъдеще да не те лишавам от дара на съмнението и ми напомни, че не съм била безгрешна спрямо теб. Каза ми, че ти си мъж с невероятно силен характер, мъж, способен дълбоко да обича Дани и мен с вечна, несекваща любов.
— Както исках да ти кажа преди малко — ухили се Мичъл, — чичо ти е изумително прозорлив и отлично познава човешкия характер.
Отец Маки не беше толкова уверен в последното. Всъщност той хранеше сериозни опасения, че отец Донован не постъпва разумно, като дава племенницата си на Мичъл с толкова лека ръка. Изправи се и понечи да си отиде, но се спря. Отец Донован се облегна на стола си с усмивка, доволен от изхода на телефонния разговор, и едва тогава забеляза разтревожената физиономия на младия пастор.
— Нещо те мъчи, Робърт. Какво?
— Просто не виждам как можете така уверено да давате благословията си на двама млади, които отскоро са заедно и които така са се наранили преди време.
Отец Донован скръсти ръце на гърдите си и обмисли думите си:
— Ще ти отговоря със същия въпрос, който някога зададох на Мичъл: как е възможно мъж и жена, които са се познавали само няколко дена, да изпитват такова мъчително огорчение един от друг и след три години?
— Психически подводни течения, неразрешени конфликти с родителите? Кой знае?
— Аз знам — решително отвърна отец Донован. — Знам, че през онези няколко дни същите хора са се обикнали дотолкова, че после и двамата не са могли да понесат болката, която неразумно са си причинили.
— Може и да сте прав. И така да е, един мъж и една жена…
— Моля те, не ми цитирай онова, на което са те учили в семинарията за светостта на брака. Всъщност искам да прочетеш една книга, която действително ще ти помогне да схванеш духовното общение, което съществува между истински влюбените двойки. Няма да я откриеш в обичайните списъци със задължителна литература.
— Щом ми я предлагате, с удоволствие ще я прочета. Какво е заглавието?
— „Пророкът“ от Халил Джубран.
Макар да не криеше съмненията си, Маки изглеждаше готов да прочете книгата. Той отиде до бюрото на отец Донован и си записа заглавието и автора върху лист хартия. После спря.
— Ама тоя Джубран не беше ли отлъчен?
Отец Донован сви рамене.
— Да, както и Галилей, който дръзнал да твърди, че земята се върти около слънцето, а не обратното. Я виж кой се смее последен.
Петдесет и втора глава
В селцето до Флоренция, където Мичъл бе живял със семейство Калиорозо до петгодишна възраст, всяка сватба беше повод за празнуване. Мичъл бе избрал да се ожени в това селце, защото тук беше мястото на неговата невинност, на неговото детство.
В деня на сватбата в дъното на църквата имаше няколко селяни, които обичаха празненствата. Тези хорица изпитаха необикновено вълнение, когато разпознаха американската филмова звезда, която доведе булката до пътеката, а после се върна, за да придружи една дребничка, възрастна жена, която гордо се усмихваше на всички, докато вървеше към мястото си отпред.