Горският храм
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Горският храм». Краткое содержание книги:
В мрака на най-дълбоката древност една жрица дарява любовта си на човек от народа на омразните завоеватели. Един римски воин обръща гръб на почестите и славата, за да послуша сърцето си.
Страшна е съдбата на влюбените, погазили законите на човеците, но обречената им страст полага основите на древна династия, която ще просъществува през вековете. Тя ще дори на света крал Артур — вечния символ на благородство и доблест, който все още чака да удари неговия час — на обвития в мъгли свещен остров Авалон.
Гай се изправи на лакът, замахна и заби своя нож в гърдите на британеца, който се беше навел над коня му, после преряза с него гърлото на умиращия си кон. Направи гримаса, защото бедрото вече започваше да го боли ужасно, й започна да се изправя с мъка. Огледа се наоколо за меча и щита си.
— Добре ли си, момче? — Агрикола се бе навел към него от коня си.
— Да, генерале! — Гай понечи да поздрави, но забеляза, че все още държи в ръка ножа си и вместо това го прибра в ножницата.
— Тръгвай тогава — каза Агрикола, — имаме още работа.
— Да… — започна Гай, но Агрикола вече се бе обърнал и даваше заповеди на някой друг. Един от трибуните помогна на Гай да се изправи, той застана на крака и се помъчи да задиша спокойно.
Папратта в нозете му бе поаленяла от кръв. Земята не се виждаше от купчините трупове и разпилени оръжия. Останалите живи планинци се спасяваха, преследвани от кавалерията. Римските пешаци се придвижваха по-бавно, след конницата, докато каледонците отчаяно се опитваха да се доберат до гората, която покриваше обратната страна на Граупиус. Агрикола нареди на някои от конниците да слязат от конете и да минат напряко през гората, а останалите трябваше да я заобиколят и да причакат британците от другата й страна.
Тъкмо навлизаха в гората, вече по здрач, когато някакъв мъж връхлетя върху тях изневиделица. Гай замахна инстинктивно с меча си, но беше вече много уморен и оръжието се хлъзна в ръката му, не успя да посече нападателя, а само го повали на земята. Гай извади ножа си и се наведе над него, за да го довърши; но окървавената ръка на британеца го дръпна надолу, той изруга и падна върху врага си; двамата се затъркаляха по земята, като всеки се опитваше да задържи ножа.
Ръката на Гай започваше да трепери — мускулите му така и не можаха да се възстановят напълно от старата рана, когато колът в мечата яма го промуши точно под рамото. Надигащата се паника изсмукваше последните му сили, пръстите му отчаяно се вкопчиха в гърлото на другия мъж. Продължиха да се боричкат, а ножът удари няколко пъти безрезултатно по ризницата на Гай. Изведнъж противникът му се отпусна като посечен и замря.
Все още треперещ, Гай се изправи на крака и изтръгна ножа от безчувствените пръсти на врага си. Наведе се, за да го довърши най-сетне — и срещна сините очи на Кинрик.
— Не мърдай! — изсъска той на родния му език и Кинрик притихна съвсем. — Мога да те спася — започват да вземат заложници. Съгласен ли си да се предадеш на мен?
— Римлянин — Кинрик едва събра сили, но успя да плюе презрително. — Да бях те оставил да пукнеш в мечата яма! — едва сега Гай осъзна, че Кинрик също го е познал. — Щеше да е по-добре… за мен и за Ейлан!
— Но ти имаш също толкова римска кръв, колкото и аз! — вината караше Гай да не пести чувствата на Кинрик.
— Майка ти е продала народа си! Моята е предпочела да умре!
Гай замахна отново, но в последния момент се спря, защото схвана, че Кинрик точно това и очаква.
— Ти спаси веднъж живота ми. Сега ти подарявам твоя в замяна, и дано Хадес отнесе проклетата ти британска гордост! Предай се сега, пък друг път от ново ще се бием, щом толкова искаш!
Знаеше, че прави глупост. Дори проснат в локва кръв, Кинрик продължа ваше да вдъхва страх. Но заради Ейлан не можеше да постъпи по друг начин.
— Ти победи… — Кинрик отпусна изтощено глава и Гай видя, че кръвта продължава да тече от дълбоките рани по бедрата и ръцете му — … засега. — Очите им се срещнаха и Гай потръпна от омразата, която гореше в погледа на поваления му противник. — Но един ден ще си платиш за всичко… — той замълча, а наблизо се чу скърцането на каруцата, която събираше ранените.
Гай стоя мълчаливо, докато двама доста пострадали легионери натовариха безчувственото тяло на противника му при останалите. Задоволството му от римската победа бързо отстъпи място на мрачна подтиснатост — беше също толкова сигурен, че е загубил приятел, както ако Кинрик бе загинал пред очите му.
Когато се смрачи напълно, Агрикола нареди да преустановят преследването. Не искаше да излага хората си на излишни рискове по тези непознати за тях земи. Но за каледонците битката не бе свършила. През цялата нощ римляните чуваха в лагера си воплите на жените, които претърсваха бойното поле. През следващите няколко дни разузнавачите на Агрикола донасяха сведения за все по-големи опустошения. Земята, която бе хранила доскоро не едно и две племена, сега се бе превърнала в мъртвило. Полетата бяха осеяни с труповете на жени и деца, избити от своите, за да не бъдат продадени в робство. Очите на мъртвите се взираха в надвисналите сиви облаци, а димът от горящите колиби се виеше към разплаканото небе.