Буря се надига
- Автор: Джордан Роберт, Сандърсън Брандън
- Серия: wheel of time #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буря се надига». Краткое содержание книги:
Сарийн заговори отново.
— Не бива да се отнасяш така с Айез Седай.
— Айез Седай ли? — отвърна с кикот Семирага. — Не ви ли е срам да се наричате така? Като кутре, което нарича себе си „вълк“.
— Може и да не знаем всичко, признавам, но…
— Нищо не знаете — отвърна Семирага. — Вие сте деца, които си играят с играчките на родителите си.
Кацуан почука по чашката с показалец. За пореден път я поразяваха приликите между самата нея и Семирага. И за пореден път от тези прилики я засърбя отвътре.
С крайчеца на окото си зърна една тъничка слугиня да се качва по стълбите, носеше чиния с боб и попарена ряпа за обяда на Семирага. Време ли беше вече? Сарийн беше разпитвала Отстъпничката три часа и през цялото време разговорът се въртеше в омагьосан кръг. Слугинята се приближи и Кацуан й махна с ръка да влезе.
Миг след това подносът изтрещя на пода и Кацуан скочи и прегърна сайдар, готова да нахлуе в стаята. Гласът на Семирага я разколеба.
— Няма да ям това — заяви Отстъпничката с пълно самообладание, както винаги. — Омръзна ми вашата помия. Ще ми донесете нещо свястно.
— Ако го направим — чу се гласът на Сарийн, която явно се опитваше да се вкопчи във всяка възможност, — ще отговориш ли на въпросите ни?
— Може би — отвърна Семирага. — Зависи какво ще е настроението ми.
Последва тишина. Кацуан погледна другите в коридора. Всички бяха станали при звука, въпреки че не можеха да чуят гласовете. Махна им да си седнат.
— Иди да й донесеш нещо друго — каза Сарийн на слугинята вътре в стаята. — И прати някоя да почисти. — Вратата се отвори, слугинята се изниза навън и я затвори.
Сарийн продължи:
— Следващият въпрос ще определи дали ще получиш ядене, или не. — Въпреки твърдия й тон Кацуан долови в думите й припряност. Внезапното падане на подноса с храна я беше стреснало. Всички бяха толкова нервни около Отстъпничката. Не бяха раболепни, но все пак се отнасяха към Семирага с известен респект. И как не? Тя беше легенда. Човек не можеше да се озове в близост до такова същество — едно от най-злите същества, живели някога — и да не изпита поне малко страхопочитание.
Малко страхопочитание…
— Това е грешката ни — прошепна Кацуан. Примига, после пристъпи и отвори вратата на стаята.
Семирага стоеше в средата на малкото помещение. Отново беше стегната с Въздух, сплитовете навярно бяха изпредени в мига, в който беше хвърлила подноса. Месинговата чиния беше преобърната, сосът от боба попиваше в старите дъски.
Стаята нямаше прозорец — беше служила за склад доскоро и я бяха приспособили в „килия“ за Отстъпничката. Сарийн — тъмната й коса както винаги на плитки с мъниста — седеше на стол пред Семирага. Стражникът й, Виталиен, широкоплещест и със сурово лице, стоеше в ъгъла.
Главата на Семирага не беше овързана и очите й примигаха към Кацуан.
Кацуан беше взела решението си: трябваше да се справи с тази жена сега. За щастие планът й не изискваше особена деликатност. Всичко се свеждаше до един въпрос. Как Кацуан можеше да прекърши самата себе си? Решението беше лесно, след като й хрумна.
— А-ха — каза тя с нетърпящ възражения тон. — Виждам, че Чедото е отказало яденето си. Сарийн, освободи сплитовете си.
Семирага вдигна вежди и отвори уста, за да се изсмее, но щом Сарийн освободи сплитовете си на Въздух, Кацуан я сграбчи за косата, изрита я в глезените я събори на пода.
Можеше да прибегне до Силата, но й се стори редно да го направи с ръце. Приготви няколко сплита, но вероятно нямаше да й потрябват. Семирага, макар и висока, беше жена с гъвкава фигура, докато самата Кацуан, откакто се помнеше, бе по-скоро набита, отколкото слаба. На всичко отгоре Отстъпничката изглеждаше съвсем объркана от начина, по който се отнесоха към нея.
Кацуан коленичи, затисна гърба й с коляно и натика лицето й в разсипаната храна.
— Яж. Не одобрявам да се пилее храна, Чедо, особено в такива времена.
Семирага заломоти нещо. Кацуан можеше само да предположи, че са проклятия, макар и да не разбра нито дума. Значението им сигурно се беше изгубило във времето. Клетвите скоро заглъхнаха и Семирага млъкна. Не понечи да се бори. Кацуан също нямаше да го направи на нейно място — това само щеше да урони престижа й. Силата на Семирага като пленничка идваше от страха и почитанието, което й отдаваха Айез Седай. Кацуан трябваше да промени това.
— Столът ти, моля — каза на Сарийн.
Бялата стана, стъписана. Бяха опитали всички възможни мъчения, които позволяваха изискванията на ал-Тор, но нито едно не бе оправдало очакванията им. Отнасяха се със Семирага като с опасна сила и достоен враг. А това само укрепваше самочувствието й.