Планът Холкрофт
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Рангелова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Планът Холкрофт». Краткое содержание книги:
Хелдън взе ключа, хвана го под ръка и го поведе към студиото.
— А ти не забравяй, че брат ми се казва Тенисън. Джон Тенисън.
Холкрофт погледна към прозореца и през дебелите му стъкла в оловни рамки видя Тенисън, застанал на терасата. Беше облечен в тъмен раиран костюм, без шапка и палто. Опрял ръце на парапета, той гледаше силуетите на сградите на фона на парижкото небе. Високата му и стройна фигура имаше съвършени пропорции и напомняше стегнатото тяло на атлет, съставено сякаш от опънати пружини. Той бавно се завъртя надясно и се обърна към Ноъл. Лицето му правеше наистина поразително впечатление. Идеалните му черти бяха сякаш изваяни от скулптор и може би тъкмо затова то изглеждаше студено. Светлорусата коса допълваше това съвършенство.
Фон Тиболт — Тенисън също го видя и щом очите му се срещнаха, каменното му изражение изчезна. Погледът му беше жив и проницателен. Той свали ръце от парапета и тръгна към вратата на терасата.
Щом влезе в стаята, протегна ръка.
— Аз съм синът на Вилхелм фон Тиболт.
— Аз съм… Ноъл Холкрофт. Моят баща е Хайнрих Клаузен.
— Хелдън ми разказа доста за вас. Толкова много сте преживели.
— Да, и двамата преживяхме ужасни неща — съгласи се Холкрофт. — Искам да кажа, сестра ви и аз. Предполагам, че и на вас не ви е било лесно.
— Тежко наследство са ни завещали. — Тенисън се усмихна. — Малко неловко се чувствам, че трябваше така да се срещнем.
— Е, и аз съм се чувствал по-удобно.
— Без да кажа нито дума — намеси се Хелдън, — вие и сами чудесно се справихте с представянето. Смятам да тръгвам.
— Напротив, остани — предложи й Тенисън. — Това, което ние имаме да си кажем, според мен засяга и теб.
— Не съм толкова сигурна. Поне не засега. А и имам да свърша нещо — отвърна Хелдън и се запъти към фоайето. — Мисля, че за много хора е страшно важно да си имате доверие един на друг. Надявам се, че това ще стане. — Тя отвори вратата и излезе.
Известно време двамата мъже мълчаха и гледаха вратата, от която бе излязла Хелдън.
— Тя е забележителна жена — каза Тенисън. — Много я обичам.
Ноъл се обърна и го погледна.
— Аз също.
Тенисън също го погледна и продължи:
— Дано това не усложнява положението ви в момента.
— Не, но може би усложнява нейното.
— Разбирам. — Тенисън отиде до прозореца и се загледа навън. — Не съм аз този, от който се очаква да ви благослови — с Хелдън живеем напълно независимо един от друг, но дори да можех, не бих ви дал благословията си.
— Благодаря ви за откровеността.
Русият мъж се обърна към него.
— Да, напълно съм откровен. Аз не ви познавам. За вас знам само онова, което Хелдън ми е разказала и което съм научил сам. Думите й са преразказ на това, което е чула от вас, проникнат от чувствата й, разбира се. Аз чух най-различни неща, но общо взето, те са в противоречие с ентусиазирано нарисувания от сестра ми портрет.
— И двамата имаме въпроси. Искате ли да започнете пръв?
— Няма значение, не мислите ли? Моите са малко и съвсем директни. — Изведнъж в гласа на Тенисън зазвуча груба нотка. — Какво общо имате с Морис Граф?
— Мислех, че Хелдън ви е казала.
— Да — това е, което вие сте й казали. Сега го разкажете и на мен. Аз имам много по-голям опит от сестра си. Няма да приема думите ви на доверие — годините ме научиха да не го допускам. Защо се срещнахте с Граф?
— Търсех ви.
— Мен?
— Не точно вас, а Фон Тиболтови. Опитвах се да се добера до информация за който и да е член от семейството.
— Защо отидохте точно при Граф?
— Попаднах на неговото име.
— Кой ви го каза?
— Не си спомням…
— Не си спомняте? От хиляди и хиляди други имена в Рио де Жанейро някой случайно ви подхвърля името на Морис Граф!
— Да, така беше.
— Звучи абсурдно.
— Чакайте малко — Ноъл се опита да възстанови последователността на събитията, които го отведоха при Граф. — Още в началото в Ню Йорк…
— Началото на какво? Граф в Ню Йорк ли е бил?
— Не. Аз отидох в бразилското консулство и говорих с аташето. Попитах го как да издиря семейство, което е имигрирало в Бразилия през четиридесетте години. Той сглоби фактите и се досети, че търся германци. Изнесе ми цяла лекция за… на испански има фраза за това — la otra cara de los alemanes — другата страна на германеца, тоест онова, което определя мисленето му.
— Да, зная. Продължавайте.
— Той ми каза, че в Рио има силна и сплотена германска общност, начело на която стоят няколко много влиятелни мъже. Предупреди ме, че е опасно да издирвам изчезнало германско семейство. Може би преувеличаваше, защото отказвах да му дам името ви.