Героят на времето
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-186-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героят на времето». Краткое содержание книги:
Но въпреки това бяха противоположни. Калаят изостряше до такава степен усета в ходилата, че доскоро всяка стъпка бе за него истинско мъчение. Пютриумът укрепваше тялото и го правеше издръжливо на болка, така че докато крачеше из развалините, той не усещаше нищо. По същия начин докато преди светлината го заслепяваше, сега благодарение на пютриума дори не се налагаше да носи превръзка.
Двата метала бяха противоположни и същевременно се допълваха — също както и други аломантични чифтове. Дух подсъзнателно усещаше, че е правилно да ги използва едновременно. Как бе оцелял досега без пютирум? Бил е човек едва с половината от своите възможности. А сега бе завършен.
Но въпреки това често се питаше какво ли е да притежава и останалите аломантични способности. Келсайър му бе дарил пютриума. Дали не би могъл да ощастливи Дух със стоманата и желязото?
Един от работниците надзираваше действията на останалите. Казваше се Франсон — същият, който бе помолил Дух да спаси сестра му. До екзекуцията оставаше само един ден. Скоро детето щеше да бъде изгорено в някоя подпалена къща, но Дух търсеше начин да предотврати това. Засега обаче не можеше да направи нищо. А междувременно Франсон и хората му копаеха.
Дух бе споделил събраните сведения за Гражданина и неговите помощници със Сейзед и Бриз и те, изглежда, бяха доволни от постигнатото. Но при засилените мерки за сигурност около дома на Гражданина решиха, че ще е глупаво да продължават да го следят, докато не решат какво да правят с града. Дух прие предложението им, макар че той самият чувстваше нарастващо нетърпение. Жадуваше да се срещне отново с Белдре, момичето с тъжните очи.
Истината бе, че не знаеше нищо за нея. Самозалъгваше се за противното. И все пак при първата им неочаквана среща тя не извика, нито го предаде. Изглежда, по някакъв начин бе събудил интереса й. Това бе добър знак, нали?
„Глупак — рече си той. — Тя е сестра на Гражданина! За малко да загинеш при срещата с нея. Съсредоточи се върху конкретните задачи“.
Отново се загледа към работниците. След малко към него се приближи Франсон — целият покрит с мръсотия.
— Милорд, преровихме тази част четири пъти. Мъжете изнесоха всички останки от мазето и изринаха пепелта. Ако имаше нещо ценно, щяхме да го открием.
Франсон вероятно бе прав. Дух извади от джоба си кесия и му я подаде. Едрият скаа повдигна вежди.
— Възнаграждението — обясни Дух. — За останалите. Работиха три поредни нощи.
— Те са мои приятели, милорд — рече Франсон. — Просто искат да помогнат за спасението на сестра ми.
— Въпреки това им плати — нареди Дух. — И ги посъветвай да похарчат парите за храна и припаси — преди Куелион да е забранил парите.
— Да, милорд. — Франсон погледна настрани, към обгорените останки на една колона. В подножието й работниците бяха подредили това, което им бяха заръчали да търсят: девет човешки черепа. Те хвърляха зловещи сенки на звездната светлина. Зловещо ухилени, овъглени, почернели.
— Милорд — рече Франсон. — Може ли да попитам защо го правим?
— Бях наблизо, когато тази къща изгоря. Видях как натикват вътре хорицата и ги заключват. И не можах да направя нищо.
— Аз… съжалявам, милорд.
Дух поклати глава.
— Каквото било — било. Но смъртта им може да ни научи на нещо.
— Милорд?
Дух не сваляше поглед от черепите. В деня, когато Дух бе гледал как изгаря тази къща — първия път, в който бе присъствал на екзекуция на Гражданина, — Дюрн му бе казал нещо. Дух бе поискал от него сведения за недостатъците на Гражданина, нещо, което да му помогне да го победи. В отговор Дюрн бе произнесъл странни думи. Беше го посъветвал да… преброи черепите.
Дух така и не бе имал време да помисли върху този съвет. Знаеше, че Дюрн вероятно би му обяснил какво има предвид, ако е достатъчно настоятелен, но идеята бе друга. Дух трябваше сам да прозре истината. Да разбере какво прави Гражданина.
И вече знаеше.
— Десет души бяха вкарани да умрат в тази къща, Франсон — рече Дух. — Десет. А черепите са девет.
Мъжът се намръщи.
— И какво означава това?
— Означава, че имам начин да спасим сестра ти.
— Не зная как да го тълкувам, господарю Бриз — рече Сейзед.
Седяха в една ортьойска кръчма. Алкохолът се лееше като река и скаа работниците прииждаха въпреки късния час и мъглите.
— Какво искаш да кажеш? — попита Бриз. На тази маса седяха само двамата; Горадел и трима негови помощници се бяха настанили на съседната.