Огненият факултет
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Клара Стоименова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият факултет». Краткое содержание книги:
Старчоците поне се държаха малко по-сдържано, тъй като считаха разговорите с мен за нещо, което е под достойнството им. Погледите им говореха красноречиво за това. Интересът им също прозираше… Но първото побеждаваше второто, по силата на навика. Сред тях можех спокойно да седя и да си мисля за свои неща. Като това къде ли е сега Алиса например…
Голяма съм гад, все пак… не можах да изоставя Невил и Наив, но без да се замисля, изоставих Чез и Алиса. От друга страна, Алиса е вампирка и добре се оправя, а и Келнмиир каза, че тя е добре. Много се надявам да е прав. Да, но Невил и Наив, Кейтен… тях ги плениха, а ние с Келнмиир ги изоставихме. Стил остана там някъде, в Музея. Него май не го хванаха…
— Какво си се размечтал?
От юмрука по гърба едва не паднах от пейката.
— Келнмиир, така не се прави! — възмутих се аз.
— Толкова тихо се промъкнах, че ти изобщо не ме чу — смееше се вампирът.
— Какво толкова обсъждахте с Майсторите? Може би този път са те накарали да обещаеш, че нищо няма да ми кажеш?
— Не, пак не позна. — Вампирът просто сияеше от удоволствие. — Виждам, че си започнал да вникваш в събитията, които те заобикалят. Този път обсъждахме възможността да бъда използван аз самия като главно оръжие срещу троловете.
— Тоест?
— Тоест, уважаемите Майстори обсъждаха възможността да направим трансфер — кръв срещу моята активна дейност в защита на Академията.
— Това можеше да се очаква — съгласих се аз. — Ти обаче нали казваше, че нямаш нужните качества, за да помогнеш да се измъкнем.
— Същото казах и на тях. Струва ми се, че не ми вярват и мислят, че крия нещо. Обаче това не е така, най-малкото заради това, че те са измислили план, който включва кръвно донорство.
— Значи, все пак имаме план — зарадвах се аз.
— Точно така, имаме! — Келнмиир акцентира върху множественото число. — Казах на Майсторите, че ще помогна, при условие че с теб действаме като екип.
Замигах учудено.
Да се радвам ли или не си струва?
— Майсторите мислят, че телепортите, които се ползват от троловете, скоро ще се изключат.
— Защо?
— Ами, телепортите са разчетени за пренос на хора. Теглото на хората не надвишава сто и петдесет килограма. А нали си представяш колко тежат троловете?
— Трудно ми е да си го представя — признах си аз.
— От порядъка на тонове. Телепортите не са изчислени за такава огромна маса. По тази причина, скоро някой ще бъде направен на парчета при преноса, след което телепортите ще престанат да работят.
— Не може ли всичките да ги направи на парчета и с това цялата история да приключи? — с надежда попитах аз.
— Аха, мечтай си — усмихна се Келнмиир. — Но посоката ти на мислене е правилна. Майсторите смятат, че когато телепортите откажат, нашествениците ще изпратят при нас делегация.
— За да вземат някой и друг Майстор да оправи телепортите — предположих аз.
Келнмиир ме изгледа така, сякаш бях някой идиот.
— Как си го представяш? Те да не са толкова глупави, че да дадат на Майсторите енергия за поправка на телепортите! Не, едва ли. Пък и откъде ще я вземат тази енергия? Максималното, на което биха тръгнали, това е да вземат някой Майстор, за да проверят с него дали телепортите все още работят.
— Да го пускат пред себе си ли? — не ми стана ясно. — Затова ще им свърши работа всеки ученик.
— Хм-м… Такъв вариант не сме обсъждали — призна си Келнмиир. — Във всички случаи, дори да има и най-малката вероятност те да дойдат тук, ние трябва да сме готови.
— Готови за какво?
— За всичко. Сега ще ни дадат по една ливрея на Майстори, ще се преоблечем и ще отидем при телепортите, където с още един Майстор ще очакваме агресорите.
— Примамка ли ще бъдем? — веднага се досетих.
— Ще се опитаме — вампирът извърна поглед встрани. — Освен ако нямаш друга идея. Казвай смело, тук сме все свои хора. Не се страхувай, че може да прозвучи глупаво!
Замислих се.
— Не знам… Ами, етажите не са напълно изолирани един от друг, сигурно има някакви системи за обмяна на въздуха… или най-обикновени процепи между блоковете на сградата, да речем…
— Това е хубава мисъл — съгласи се вампирът. — Интересно, защо Майсторите не са се досетили досега?
— Вероятно, защото никой човек не може да се възползва от такава възможност.
Вампирът щракна с пръсти.
— Точно така — човек. А аз мога, ако трябва, да мина и под процепа на врата. Върви да се преоблечеш в майсторска ливрея, а аз през това време ще потърся подходящ процеп или някой въздуховод.