Черният кинжал (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част II)». Краткое содержание книги:
Синият огън се надигаше. Улф ясно усети това по рязкото повишаване на телесната си температура. В съзнанието му проблеснаха откъслечни картини от миналото: малката Кати гори като факла, тялото на Боби Конър изчезва в пламъци и дим, Хейс Уокър Джонсън и жена му… Аманда в локва от собствената си кръв…
Направи свръхчовешко усилие, отърси се от вцепенението и стовари юмрук в гърдите на Евън. Тялото й политна назад, извитите нокти откъснаха парчета кожа от шията му.
На лицето й се появи бледа усмивка, краката й отново пристъпиха напред.
Натискът във вътрешностите му, охлабен само за миг, отново го притисна със смазваща тежест. Улф направи отчаян опит да мобилизира своята „макура но хирума“ и насочи черния сноп в лицето на Евън. Но тя само тръсна глава и продължи атаката си.
Тук грубата сила няма да помогне, прецени светкавично той. Опита да вкара фалшив образ в главата й, но почти изкрещя от хаоса, с който се сблъска там. Във въздуха сякаш зажужаха хиляди насекоми, главата му заплашваше да се пръсне.
Тя отново го докопа, ноктите й потънаха в тялото му, първите синкави пламъчета пробягаха по ръката му. Противна миризма на пърлено го удари в носа…
На прага на смъртта той отново повика духа на дядо си, отчаяно помоли за частица от неговата сила, за последните останки от отдавна изстиналата му „макура но хирума“…
Евън отлетя от него, отстъпи крачка назад, препъна се и почти се строполи върху черния куб на Оракула. Стана, на лицето й се появи тържествуваща усмивка. Несъмнено беше усетила, че съпротивителните сили на Улф се стопяват. Концентрира се за последната атака и решително тръгна напред.
Изведнъж изражението на лицето й се промени. Рязко се спря, очите й се насочиха надолу. Около глезените й се бяха омотали разноцветни кабели, кракът й неволно понечи да се отърси от тях. Блесна ослепителна искра, тялото й буквално литна във въздуха. Електрическият удар се стовари отгоре й със силата на божествена светкавица. Очите й изскочиха от орбитите си, косата й се разстла във въздуха като гривата на митична Медуза. Тялото й се разтърси от мощната галванична реакция, устата й се раззина в беззвучен вик. После всичко свърши.
Обгорените останки се сгромолясаха върху дъските, помещението се изпълни с остро съскане, което бързо затихна.
Улф се изправи на крака и бавно пристъпи към Оракула. Стори му се, че върху мястото, на което би трябвало да бъде лицето, имаше меко сияние. Дали това беше израз на задоволство? Не, изключено! Оракула е мъртъв, той сам се беше погрижил да прекрати налудничавата му агония…
Но все пак…
Притисна длан до разкъсаната си шии и усети как кървенето бързо започва да спира. Премести поглед върху кабелите, които продължаваха да стискат в примката си овъглените глезени на Евън. Как се бяха озовали там? Кой беше направил възлите? Наведе се да ги разгледа по-добре.
— Здравей, Улф-сан — прошепна Оракула.
Улф рязко вдигна глава към матирания екран. Дали видя някакъв израз, или само така му се стори? Дали не дочу въздишка на облекчение?
Време е за сън…
Разноцветните лампички, пръснати по сложната апаратура, примигнаха и бавно угаснаха.
Раздялата