Планината Грей
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 9789547693685
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Планината Грей». Краткое содержание книги:
Фирмата обжалва решението пред Федералния апелативен съд, където делото престоя две години, преди да бъде върнато обратно на по-нисшата инстанция, която изиска допълнителни медицински данни. Страните отново подеха битка. Лондри започнал да пуши, когато бил на петнайсет, и отказал цигарите двайсет години по-късно. Понеже беше пушач, го бяха обстрелвали с обичайната канонада от медицински становища, съгласно които състоянието му се дължало на катрана и никотина, а не на въглищния прах.
– Всичко друго, само не въглищен прах – повтаряше Мати отново и отново. – Стратегията им винаги е такава.
Мати работеше по случая тринайсет години, беше вложила в него 550 часа работа и ако в крайна сметка спечелеше, щеше да се бори за одобряването на хонорар от двеста долара на час. Сумата щеше да бъде платена от “Брейли Рисорсиз” и тяхната застрахователна компания, чиито адвокати вземаха много повече от двеста долара на час. В редките случаи, когато Службата успяваше да получи хонорар за такова дело, парите отиваха в специална сметка, от която покриваха разходите по бъдещи дела, свързани със заболяването. В момента във фонда имаше двайсет хиляди долара.
Изслушването се провеждаше в малка зала. Мата твърдеше, че всички се събират поне за трети път, за да обсъждат противоречивите медицински становища. Двете със Саманта седяха на едната маса. Отсреща се бяха настанили модерно облечени адвокати от “Каспър Слейт”, които делово вадеха разни документи от дебелите си куфарчета. Зад Саманта седеше Уоли Лондри, съсухрен, дишащ с тръба през носа. До него бе жена му. Когато Уоли подал първата си молба преди четиринайсет години, му бяха отпуснали помощ в размер на шестстотин четирийсет и един долара месечно. Хонорарите, които по онова време плащали “Брейли”, възлизали поне на шестстотин долара на час според неофициалните изчисления на Мати. Не се опитвайте да го проумеете, предупреждаваше тя. Хонорарите, които плащат въгледобивните компании и техните застрахователи, далеч надхвърлят помощите, за чиято отмяна се борят, но това няма голямо значение. Препятствията и забавянето обезсърчават другите миньори да подават искове и със сигурност плашат адвокатите. В крайна сметка компаниите печелят както обикновено.
Самоуверен мъж в черен костюм се приближи до масата им.
– Здравей, Мати. Радвам се да те видя отново.
Мати неохотно се изправи, протегна вяло ръка и отговори:
– Здравей, Трент. Удоволствието е мое, както винаги.
Трент беше около петдесетгодишен, с прошарена коса. Усмивката му беше сладникава и престорена и когато той каза: “Много съжалявам за племенника ти, Донован беше добър адвокат”, Мати побърза да отдръпне ръка и рязко каза:
– Да не говорим за него.
– Извинявай, разбира се. А кой е това? – попита той и погледна към Саманта.
Тя се изправи и се представи:
– Саманта Коуфър, стажант в Службата.
– А, да, блестящата следователка, която изрови документите във връзка с делото “Райзър”. Аз съм Трент Филър – протегна ръка той, но Саманта не я пое.
– Не съм следователка, аз съм адвокатка – заяви тя. – И представлявам господин Райзър във връзка с молбата му за парични помощи поради пневмокониоза.
– Да, и аз така чух. – Усмивката изчезна, очите му се присвиха и в тях проблесна омраза. Мъжът дори насочи пръст към нея, докато говореше: – Изключително са неприятни обвиненията, които клиентът ви отправи към правната ни кантора по време на делото. Предупреждавам ви, не допускайте отново тази грешка.
Филър повиши тон, докато я наставляваше. Другите трима Кастрати застинаха и впериха гневни погледи в нея. Саманта се смая, но нямаше къде да се крие.
– Но вие знаете, че тези обвинения са верни – отговори тя.