Крадецът на книги
- Автор: Зюсак Маркъс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на книги». Краткое содержание книги:
— Боже, не ме изпращай в Русия — каза татко.
— Мамо, супата загаря.
— Какво?
Лизел се завтече и махна тенджерата от котлона.
— Супата — каза тя и след като успя да спаси обяда, се обърна и погледна вторите си родители. Лицата им бяха като призрачни градове. — Татко, какво има?
Той й подаде писмото и ръцете й започнаха да треперят, докато четеше. Думите бяха набити със сила в хартията.
Всъщност Лизел видя тази сцена по-късно, докато пишеше. Тя се замисли колко ли такива писма са разпратени из Германия като наказание за Ханс Хубермановци и Алекс Щайнеровци — за онези, които бяха помагали на безпомощните и бяха отказали да пуснат децата си.
Това беше знак, че германската армия става все по-отчаяна.
Те губеха в Русия.
Градовете им бяха бомбардирани.
Бяха нужни още хора и още начини за набирането им, и в повечето случаи най-неподходящата работа щеше да бъде поверена на възможно най-неподходящите хора.
Докато очите й обхождаха листа, Лизел видя дървената маса през дупките, които буквите бяха пробили в хартията. Думи като задължително и дълг бяха буквално врязани в страницата. Почувства, че й се повдига.
— Какво е това? — попита тя.
— Мислех, че съм те научил да четеш, момичето ми — каза татко тихо. В гласа му нямаше нито гняв, нито сарказъм, а просто прозвуча апатично в унисон с израза на лицето му.
Лизел погледна към мама.
Роза имаше малка цепка под дясното око и около минута по-късно картоненото й лице се разкъса. Не чак цялото до центъра, а от дясната страна. Раздраната ивица се спускаше дъговидно по бузата й и свършваше при брадичката.
Пет дни по-късно, когато отново изучаваше времето, Лизел не получи шанса да види небето.
Барбара Щайнер седеше на стъпалото пред къщата със съвършено вчесана коса. Тя пушеше цигара и трепереше. Погледът на Лизел беше привлечен от Курт, който се появи на вратата и седна до майка си. Когато видя момичето да се спира, той извика:
— Ела, Лизел. Руди всеки момент ще излезе.
След кратка пауза тя продължи да върви към вратата.
Барбара пушеше. Малко късче пепел се поклащаше на края на цигарата й. Курт я взе от ръката й, тръсна я, дръпна си от нея и й я върна.
Когато цигарата изгоря, майката на Руди прокара пръсти през добре вчесаните си коси.
— Нашият татко също заминава — рече Курт.
Отново мълчание.
Група деца ритаха топка близо до магазина на фрау Дилер.
— Когато дойдат и поискат едно от децата ти — обясни Барбара Щайнер, без да се обръща към някого конкретно, — от теб се очаква да кажеш да.
Едно обещание