![Московска афера [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/9/5/8/moskovska-afera-bg-download.jpg)
Московска афера [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0905-6
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московска афера [bg]». Краткое содержание книги:
При създалите се обстоятелства се налага Габриел да замине под прикритие за Москва. Там той разбира, че руският олигарх Иван Харков подготвя сделка за доставка на много опасни оръжия на Ал Кайда.
За да предотвратят грозящата опасност, Мосад и западните служби за сигурност трябва да проникнат в обкръжението на Харков. Такава възможност възниква, когато се разбира, че съпругата на олигарха колекционира платната на известна импресионистка. Но Иван става много подозрителен и операцията е на път да се провали.
През следващите три минути не каза нито дума. Вместо това накъса един лист хартия за писма на ситни парченца, докато слушаше сбит преразказ на събитията, разиграли се следобед в Москва. Беше доволен, че Медведев му се е обадил. Но му се искаше да го бе направил по някоя обезопасена линия.
— Сигурен ли си, че е той? — попита Григорий.
— Няма съмнение.
— Как е проникнал отново в страната?
— С американски паспорт и груба дегизировка.
— Сега къде е?
Медведев му съобщи местонахождението.
— А съпругата на Иван?
— И тя е тук.
— Какви са плановете ти, Аркадий?
— Ще му дам още един шанс да отговори на някои въпроси. После ще го заровя в някоя дупка. — Пауза. — Освен ако не искаш да го направиш вместо мен, Григорий?
— Мисля, че ще ми хареса. В крайна сметка той наруши правилата.
— Колко бързо можеш да дойдеш тук?
— Дай ми един час. Искам да разменя няколко думи и с жената.
— Само няколко, Григорий. Това не те засяга.
— Ще бъда кратък. Само се постарай да бъде там, когато пристигна.
— Тук ще бъде.
— С колко мъже разполагаш на мястото?
— Петима.
— Това са доста свидетели.
— Не се притеснявай, Григорий. Те не са приказливи.
64. Калужска област, Русия
Когато се свести отново, Габриел усети, че някой превързва раненото му око. Той отвори другото, което все още функционираше, и видя, че операцията се извършва от самия Аркадий Медведев. Руснакът работеше с една ръка. В другата държеше пистолет. „Стечкин“ — помисли си Габриел, но не можеше да е сигурен. Никога не се беше интересувал особено от руски пистолети.
— Да не би да изпитваш съжаление към мен, Аркадий?
— Наложи се да спрем кървенето. Страхувахме се да не умреш в ръцете ни.
— Нали така или иначе ще ме убиете?
— Разбира се, Алон. Но преди това искаме да получим малко информация от теб.
— А казват, че кадрите на КГБ нямали маниери.
Медведев приключи с превръзката и изгледа мълчаливо Габриел.
— Няма ли да ме попиташ откъде знам истинското ти име? — попита накрая той.
— Предполагам, че си го научил от приятелите си във ФСБ. Или си спестил едно телефонно обаждане, като си го изтръгнал със сила от Елена Харкова. Приличаш ми на човек, който обича да бие жени.
— Продължавай в същия дух и ще извикам Дмитрий да те фрасне още веднъж. Не си малко момче, Алон. Един или два удара на Дмитрий — и може да не дойдеш повече в съзнание.
— Той не умее да удря с цялата си сила. Защо не ме оставиш да му дам няколко урока?
— Сериозно ли говориш, или това е някакво еврейско чувство за хумор?
— Нашето чувство за хумор се е развило покрай живота с руските ни съседи. Помага ни по време на погром. С негова помощ е по-лесно да гледаш как селото ти се превръща в пепелище.
— Имаш избор, Алон. Можеш да лъжеш и да разказваш вицове цяла нощ или да започнеш да говориш. — Руснакът извади една цигара от сребърна табакера и я запали със сребърна запалка. — Нямаш нужда от подобни глупости, аз също. Дай да приключим с това като професионалисти.
— Като професионалисти? Имаш предвид да ти кажа всичко, което знам, и след това да ме убиеш.
— Нещо такова. — Аркадий му поднесе табакерата. — Искаш ли цигара?
— Вредни са за здравето.
Медведев затвори табакерата.
— Готов ли си за малка разходка, Алон? Мисля, че това място ще ти се види доста интересно.
— Някакъв шанс да се отърва от белезниците?
— Абсолютно никакъв.
— И аз така си помислих. Ще ми помогнеш ли да стана? Гледай само да не измъкнеш раменете ми.
Руснакът го изправи с лекота. Габриел усети, че помещението се завърта около него, и за момент си помисли, че ще падне пак на земята. Медведев, изглежда, си бе помислил същото, защото го хвана за лакътя.