Левиатан се пробужда

— Приканвам ви да се запознаете и с техническата информация, която съм приложил. Бързото разбиране на програмата, механизмите и възможностите на протомолекулата, както и директното ѝ приложение върху човека, ще очертаят границата между едно ръководено от „Протоген“ бъдеще и риска да се озовеш извън него. Настоявам да предприемете незабавни и решителни действия за пълен контрол върху протомолекулата, след което да преминем към по-мащабни експерименти.

— Благодаря ви за отделеното време и вниманието.

Социопатът се усмихна отново и лицето му бе заменено от корпоративното лого. „Първи. Най-бързо. Най-далече.“ Сърцето на Милър туптеше.

— Хм. Мамка му. Проклет да съм.

— „Протоген“, протомолекула — заговори Холдън. — Нямат представа какво върши, но са лепнали името си върху нея, сякаш те са я направили. Откриват извънземно оръжие и единственото, за което се сещат, е да му сложат търговска марка.

— Няма никакво съмнение, че тези хора са горди с откритието си — съгласи се Милър.

— Виж, аз не съм учен — отбеляза Холдън. — Но не бих казал, че да откриеш един извънземен вирус и да го разпространиш на космическа станция, е добра идея.

— Това е отпреди две години — изтъкна Милър. — Правили са експерименти. Занимавали са се… кой знае с какво са се занимавали. А после решили да се прехвърлят на Ерос. Всички знаят какво стана там. Противниците също. Никой не праща изследователски кораби, защото се бият помежду си или пазят нещо. Какво? Войната? Тя е само за заблуда.

— А какво прави „Протоген“?