Кръстът

Докато Ямелт гостува в „Йорун“, и Мюнан Бордшон навести Кристин. От някогашния рицар не бе останало почти нищо. Тогава Мюнан беше едър, грамаден и понеже умееше да се движи грациозно, създаваше впечатление на по-висок и внушителен, отколкото е в действителност. Сега се беше прегърбил заради подаграта, а кожата висеше по изпосталялото му тяло. Приличаше на гном — плешив, с рехави бели косми по темето. Преди гъста синьо-черна къса брада покриваше долната част на напрегнатото му месесто лице, а сега в отпуснатите гънки на кожата по брадичката и врата му, където не можеше да стигне с бръснача, удобно се бяха настанили сиви валма. Очите му сълзяха, възпалени, в ъглите на устата му се събираше слюнка, а страдаше и от капризен стомах.

Мюнан доведе сина си Инге, наричан с фамилното име Флюга заради майка си. Беше вече на средна възраст. Бащата осигури на сина си благополучие, като му намери богата жена и помоли епископ Халвар да го вземе под крилото си: Мюнан се ожени за братовчедка на Негово Преосвещенство. Халвар с удоволствие помогна на Инге да се замогне, за да не отстъпва на богатите деца на Мюнан от госпожа Катрин. Епископът се сдоби с длъжността кралски управител в района на Хедемаркен и назначи Инге за свой наместник. И така Флюга вече разполагаше с доста земи в Скаун и Ридабю. Майка му, Брюнхил Флюга, също си бе купила имение в околността. Превърнала се бе в благочестива и добродетелна жена и бе дала обет да живее в целомъдрие до смъртта си.

— Не си мисли, че е стара и немощна — засегна се Мюнан, защото Кристин се подсмихна.

Поканил Брюнхил да се премести при него в имението му близо до Хамар и да се грижи за дома му, но тя отказала.

Мюнан се оплака, че на стари години няма много радости в живота си. Потомците му не се спогаждали. Едноутробните му деца били скарани помежду си и непрекъснато враждували с полубратята и полусестрите си. Най-зла се оказала най-малката му дъщеря. Негова любовница я родила по време на брака му с Катрин и понеже не можел да й остави наследство, дъщеря му се стараела да го оскубе, докато е жив. Останала вдовица и се установила в „Скугхайм“ — имението, където живееше Мюнан. Нито бащата, нито другите му деца били в състояние да я изгонят оттам. Мюнан се боял до смърт от нея и потърсил убежище при другите си потомци, но те постоянно се оплаквали от алчността и непочтените постъпки на братята и сестрите си. Най-добре се чувствал при най-малката си законородена дъщеря, монахиня на остров Гимсьой. Прекарал известно време в тамошната странноприемница и престоят му се отразил добре: положил усилия, за да облагороди душата си с покаяние и молитва под вещите наставления на дъщеря си. Но Мюнан не можел да спазва този начин на живот дълго. Кристин се съмняваше, че синовете на Брюнхил се отнасят към баща си с по-голямо уважение и обич, но Мюнан Бордшон отказваше да го признае, защото от цялата му челяд те му бяха най-мили.