Глутница ангели

— На всички ни е тежко — сподели с мен Лили.

Шобан слезе с доста усилия от масата и тръгна, залитайки, през ресторанта — направо се свлече на един от столовете, когато стигна при нашата маса.

— Радвам се да те видя отново сред живите, скъпа.

— На това живи ли му викаш? — рече ирландката.

— Я питай Паху, да видим той какво ще ти каже.

— Ха! Жалко, че съм изтървала това зрелище. И не съм видяла как му изтръгват ръцете на малкия гадняр.

— Бива ли да говориш така! — укори я Лили.

— И таз добра! Бивало ли да говоря! Нали твоето чудовище го разкъса на парченца!

— Да — съгласи се едва чуто Лили.

— Как го направи? — намесих се и аз. — Откъде, по дяволите, се взе… този голем?

— Голем е това, което е. Направен е от пръст и в името Божие е надарен със сила. Тъй като аз съм му дала форма, голем отвръща, когато го повикам и… трудно ми е да обясня. Той ми е нещо като роднина. Макар че има неща, които, дори и да му заповядам, няма да стори.

— Защо? — изненадах се аз.

— Защото силата му е дадена в името на Бога.

— Нещо не разбирам — знаех си своето аз. — Защо…

— Слушай! — извика Лили, изгубила търпение. — Посветила съм цял живот на това, десетилетия наред съм изучавала свещените книги, за да разбера и да съм достатъчно подготвена да направя голем. Направи го и ти и тогава питай.

Когато Лили се пресегна да вдигне чашата чай, аз видях, че ръцете й треперят. Може би не само заради мен, а и заради това, че Паху й е поднесъл такава изненада. Вече ме беше страх да пророня и дума.

— Аман от теб! — тросна се Шобан и замахна към мен с окървавената кърпа. — Късаш нервите на всички.

Поклатих глава и вдигнах ръце — демек, предавам се. Чувствах се ужасно виновен — и аз не знам защо. Добре че точно в този момент от дамската тоалетна се върна Ума и ние извърнахме погледи към нея. Тя тръгна със смъкнати рамене през ресторанта и някъде по средата на разстоянието между нашата маса и кухнята спря. Погледна нас, сетне и задния вход. Не знам какво си мислеше, но си личеше, че се опитва да вземе решение.

Стоя така към половин минута. После изправи рамене, дойде с вдигната глава на масата и седна. Погледна с очакване Лили.

— Благодаря ти, миличка. Знам, не е лесно.

Ума само наведе глава.

— А колкото до теб, моето момче — извърна се възрастната жена към мен, — извинявай, че ти се разкрещях. И аз не знам какво ме прихвана. Ала нощта наистина беше много тежка.

— Не се притеснявай — успокоих я аз.

Лили ме потупа по ръката.

— Опасявам се, че още не е приключила. Предстои ни да свършим още нещо, което не е от най-приятните.