Обсебена от теб

– Това е смешно.

– Не знаеш цялата история, Ева. Колко години той прекара в опити да се конкурира с мен по всеки възможен начин. Всяко бизнес решение, което взема, е продиктувано от нуждата му да пренапише връзката между имената Ландън и Крос. Всеки успех, който е имал, е бил придружен от споменаването на баща му, как той не е успял да види моя като измамник и какво е коствало това на семейството му.

– Разбира се, че не знаех – каза студено тя. – Защото не си сметнал за необходимо да ми кажеш.

– Сега ти казвам.

– Когато вече няма значение!

Тя слезе от високия стол и излезе бясно от кухнята.

Тръгнах след нея, както винаги правех.

– Ева.

Улових я за лакътя, но тя се изтръгна и се завъртя с лице към мен.

– Не ме докосвай!

– Не ми обръщай гръб – изръмжах. – Ако ще се караме, да приключим с това.

– На това разчиташ, нали? Мислиш, че ще си правиш каквото искаш а после ще замажеш положението с чукане или сладки приказки. Но не можеш да поправиш това, Гидиън. Този път не можеш да кажеш няколко думи или да ме изчукаш, докато загубя ума си, и да ти се размине.

– Да поправя какво? Видях някой да прави маневра, за да се възползва от теб, и се погрижих за това.

– Така ли виждаш нещата? – Тя сложи ръце на хълбоците си. – Аз не ги виждам така изобщо. Ландън поема риска. Ами ако аз и Марк свършим зле работата? Той е заложил много на "Фейз уан".

– Именно. Във фирмата си той разполага с хора за реклама, маркетинг и промоции, точно както и аз. Защо ще взема нещо, в което дори според моите стандарти е вложил цяло състояние, и ще го поставя в опасност от грешки или тотален провал?

Тя вдигна ръце и изсумтя.

– Ясно – казах хапливо. – Не можеш да отговориш на това, защото няма добър отговор. Това е ненужен риск. Единствените хора, които се занимават с пускането на следващото поколение "Джен тен", са тези, чиито души притежавам.

– Какво искаш да кажеш?

– Че Ландън е чакал дълго време да си получи своето от Крос. Може би не го интересува, че си се омъжила в тази фамилия. Не знам какво има наум. Най-малкото ни поставя в позиция, при която не можем да споделяме информация един е друг.

Веждите ѝ се повдигнаха.

– И с какво това е по-различно от начина, по който връзката ни функционира по принцип?

– Недей. – Ядосан на ината ѝ, стиснах ръце отстрани на тялото си. – Не обръщай нещата към нас, когато всъщност става дума за него. Проклет да съм, ако Ландън те прекара през ада заради мен.

– Не казвам, че не си прав! Ако ми беше казал за това, щях сама да взема правилното решение. Вместо това ти ме принуди да напусна работа, която обичам!

– Задръж малко. Какво решение би взела?

– Не знам. – Тя ми отправи хладна и сурова усмивка, която накара кръвта ми да се смрази. – И сега никога няма да разберем.