Корабът на чумата
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Серия: Oregon Files #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Корабът на чумата». Краткое содержание книги:
Ковач винаги бе изпитвал неудобство от извънземния фактор в учението на доктор Купър. Но разбираше увеличаващия се брой на населението и намаляващите ресурси, както и резултата от сблъсъка на двете, затова не каза нищо. За него бе достатъчно, че щеше да помогне на човечеството да се спаси от самото себе си. А в момента се интересуваше повече от залавянето на вероятните врагове на борда на „Златно небе“, отколкото от великото събуждане.
30.
Хуан Кабрило седеше в оперативния център и слушаше напрегнато Хали Касим. Еди Сенг беше в задната част на стаята заедно с Линк и двама от най-верните му бойци, Майк Троно и Джери Пуласки. С помощта на Ерик Стоун Хали бе извършил истинско чудо.
— Докато Макс все още предаваше, се свързах с няколко познати радиолюбители и ги помолих да се настроят на честотата на Макс. Настроихме часовниците, които регулират сателитите за глобално позициониране, така че да сме сто процента синхронизирани. Инструктирах ги при появата на всяка буква да запишат точното време, в което са я получили. Радиовълните се разпространяват с различни скорости през различни материали, затова бяха необходими някои уточнения. Тук се намеси Ерик. Изчисли разликите и получихме точното време срещу преценка на разстоянието. Успяхме да определим местоположението на предавателя.
Той натрака нещо по клавишите и на екрана се появи снимка на гол остров, направена от въздуха. Приличаше на капка, обградена със скали. На южния бряг се виждаше негостоприемен тесен плаж. По хълмовете нямаше почти никаква растителност с изключение на няколко петна трева и купчина криви дървета. Според мащаба, отбелязан в долния край на снимката, островът бе дълъг около тринадесет километра и широк около три.
— Това е остров Еос. Намира се на шест километра от брега на Турция в залива Мандалей. Гърците и турците са воювали за него няколко века, не мога да разбера защо, като гледам снимката. Интересен е в геоложко отношение, представлява парче скала във вулканична зона. Като цяло е необитаем. Снимката е отпреди четири години.
Като видя мястото, където бе задържан Макс, Хуан потръпна. Наложи му се да мобилизира цялата си воля, за да не нареди да подкарат „Орегон“ натам и да нападнат острова. Хали показа друга снимка.
— Тази е от миналата година.
В южната част на острова се виждаха багери, огромна дупка и бетонна сграда, свързана с плажа с дълъг кей. Към работната площадка се виеше път.
— Работата е извършена от италианска строителна компания и заплатена чрез банкова сметка в Швейцария. Не се съмняваме кой е собственикът на сметката. Легендата за пред турските власти е, че там се строи най-голямата филмова площадка в света.
Появи се нова снимка.
— Тази показва същото място след няколко месеца. Както виждате, строежът в рова много е напреднал.
Ерик добави:
— Използвахме тежкото оборудване, за да определим мащаба. Очевидно площта на сградата е почти шест хиляди квадратни метра. А в този момент са издигнати три нива.
Хали поднови разказа си.
— Осем месеца след началото на строежа от фалшивата филмова компания заявили, че са изхарчили всичко и слагат край на проекта. Съгласно договора с властите, трябвало да върнат острова в първоначалното му състояние. И ето какво направили.
Той показа на монитора трета снимка. Не се виждаха следи от огромните изкопи. Мястото изглеждаше така, сякаш никога никой не е стъпвал на брега. Изкопът бе заравнен. Повърхността приличаше на естествен камък. Бяха останали само кеят и асфалтовият път, който привидно не водеше никъде.
— Тази снимка е от официалния екологичен доклад на турското правителство — продължи Хали. — Можем да предположим, че някой е бил подкупен, а докладът е бил подправен, за да сочи, че Еос се е върнал към естественото си състояние.
— Къде е антената за ИНЧ? — попита Хуан.
— Заровена е в подземния бункер — отговори Ерик. — Макс бе съвсем точен, когато каза, че трябва да я унищожим с ядрено оръжие. Бих искал да се консултирам по въпроса с Марк, но направих бърза компютърна симулация. Ако са наливали бетон в продължение на пет или шест месеца, а после са струпали боклуците отгоре, прецених, че ще са нужни близо два килотона, за да счупим ореха.
— Защо не бомба за разрушаване на бункери? — попита Хуан.
— Ще свърши работа, ако уцелим антената или електрическите генератори. Но да погледнем практически: смяташ ли, че ще успеем да се доберем до едното от тях?