Бездна
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бездна». Краткое содержание книги:
Един решителен мъж организира най-мощната и високотехнологична експедиция до острова, предизвикан по-силно от тайната, отколкото от очакваното злато за два милиарда долара. Въоръжен с повече компютри, отколкото би притежавал някой университет, доктор Хач влиза в битка с дяволската изобретателност на гения, който преди три века е създал чудото — и проклятието на потайния остров. Стъпка по стъпка изследователите потъват в мистерията. Но докато се опитват да проникнат в Бездната, хората един след друг биват застигани от зловеща, необяснима гибел. За доктор Хач единственият път за измъкване от кошмара остава само надолу: през черните водни въртопи и оплисканите с кръв катакомби под скалите.
Дали намирането на ключ към тайната ще разруши проклятието на острова? И дали наистина Рагид Айлънд е врата към несметно съкровище, или към самия Ад?
Бонтер застана до него, стиснала с две ръце командното табло.
— Е? — извика тя в ухото му.
— Изабел, проявих се като пълен глупак — изкрещя в отговор той. — Виждал съм същите основни симптоми хиляди пъти. Те просто ми избождаха очите. Всеки, който някога се е подлагал на радиационно облъчване за лечение на рак, знае за какво става дума.
— Радиационно облъчване ли?
— Да. Какво става с подобни пациенти? Гади им се. Губят сили. Косата им… Броят на белите кръвни телца пада до минимума. Всичките най-странни заболявания, които видях миналата седмица, до едно имаха тези общи черти.
Бонтер се поколеба, широко отворила очи, въпреки ослепителния прибой.
— Мечът на Архангел Михаил е радиоактивен. Помисли. Продължителното излагане на радиация убива костния мозък, на практика спира деленето на клетките. То парализира имунната система, превръща те в лесна жертва. Ето защо хората от „Таласа“ се разболяха от най-различни болести, които отвлякоха вниманието ми. Ала липсата на клетъчно делене, освен другото, спира оздравителния процес и причинява окапване на косата. Виж само как моята собствена ръка зарасна толкова бавно. По-голямата доза облъчване води до остеопороза и опадване на зъбите. Симптоми, сходни с тези на скорбута.
— А това би могло да обясни и компютърните проблеми.
— Какво имаш предвид?
— Произволната радиация има опустошителен ефект върху микроелектрониката.
Бонтер присви очи и го погледна; по лицето й се стичаха поточета от дъжд и морска вода.
— Но защо трябва да излизаме в тази убийствена буря?
— Знаем, че мечът е радиоактивен. Но знаем единствено това. Той е поставен в оловна кутия и въпреки това е убил всички, които са имали контакт с него. Един Господ само знае какво ще се случи, ако Найдълман го извади от ковчежето. Не можем да позволим това да стане.
След като лодката излезе от подветрения бряг на Бърнт Хед, морето се нахвърли върху корпуса на „Плейн Джейн“ с брутална ярост. Хач млъкна изведнъж и завъртя щурвала, като се опита да поеме вълната „на буза“. Въздухът около лодката бе изпълнен с пулверизирана вода и пяна. Той погледна компаса, коригира курса и погледна към лорана.
Бонтер се улови с две ръце за перилата и сведе глава срещу проливния дъжд.
— Но какво точно е мечът, тогава?
— Един Господ знае. Но каквото и да е, то ще е адски горещо. Аз например не бих искал да…
Той изведнъж млъкна и се вторачи напред. В мрака се мержелееше бяла ивица, която се надигаше над лодката. В първия момент се запита дали това не бе някой голям кораб.
— Иисусе Христе — промърмори той, изненадан от собствения си спокоен тон. — Погледни това.
Не беше кораб. Той с ужас осъзна, че бе сриващият се връх на огромна вълна.
— Помогни ми да удържа щурвала! — изкрещя той.
Бонтер отскочи напред, стисна с две ръце щурвала, докато той отчаяно заработи с ръчките за газта. Лодката се издигна по почти вертикалната стена, Хач увеличи предпазливо газта, опитвайки се да задържи лодката на курса й. Когато сриващият се връх на вълната удари, последва експлозия в бяло и страхотен, кух рев; той се напрегна да удържи на водната маса и затай дъх.
За миг лодката сякаш увисна вътре във вълната, след това изведнъж се освободи и се гмурна надолу по склона с бясно въртеливо движение. Той веднага отне газта и тя потъна в следващата падина със страховита скорост. Последва миг на необичайна, призрачна тишина, докато лодката бе защитена от вятъра в падината между две вълни. После от тъмнината срещу тях се възправи нова зелена стена, изпъстрена с пяна.
— Отвъд остров Рек ще стане още по-лошо — извика той.
Бонтер не си направи труда да му отговаря, стиснала щурвала, докато се накрениха към следващия гребен, който посрещна с ужасяващ трясък.
Хач погледна екрана на лорана и забеляза, че високият прилив ги отнасяше на югоизток с цели четири възла скорост. Коригира курса, за да компенсира сноса: едната му ръка бе на щурвала, другата — върху ръчките за газта. Бонтер му помагаше да задържи руля при спусканията по склоновете на вълните.
— Професорът бе прав — извика Хач. — Нямаше да мога да се справя без теб.
Пръските и вятърът бяха измъкнали дългите коси на Бонтер изпод шапката и тя се виеше зад нея като пленителна черна плитка. Лицето й бе зачервено — не можеше да се разбере дали от страх или от възбуда.
Нова разчупваща се вълна ги помете и Хач отново погледна напред към яростното море.
— Как ще убедиш Найдълман, че мечът е радиоактивен? — изкрещя Бонтер.