![Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Зад тях се виждаше напечената от слънчевия светлик на ранния следобед грамада на сградите, израсли около Дар-ес-Балат. Горещият сух въздух изгаряше гърлото на светата майка при всяко по-дълбоко вдишване. Виеше ѝ се свят и тя се чувстваше някак неуютно в самата себе си. Мъчеше я жажда. На всяка крачка ѝ се струваше, че с труд пази равновесие, застанала на ръба на бездънна пропаст. Обстановката, създадена по нареждане на Тараза, можеше да се взриви всеки миг.
Колко крехка и несигурна е!
Три сили поддържаха равновесието, като в действителност не си помагаха една на друга, а бяха само взаимно обвързани със стимули, подлежащи на моментна промяна, което пък щеше да доведе до сриването на установения съюз. Военните, изпратени от Тараза, не ѝ донесоха увереност. Къде беше Тег? Къде се губеше Бурзмали? В същия порядък, къде ли беше и гола̀та? Досега вече трябваше да е тук. Защо ѝ бе наредено да забави нещата?
Днешното приключение със сигурност означаваше забавяне! Въпреки Таразината благословия Одрейди не можеше да избяга от мисълта, че не е изключено разходката в пустинята на червеите да се превърне в постоянно занимание. А и Уаф на всичкото отгоре! Ако той оживее, щеше ли да има нещо и за него?
Независимо от използването на най-добрите апарати за бързо зарастване на кости, с които разполагаше Сестринството, тлейлаксианецът се оплакваше от болки в ръцете там, където ги бе счупила комендантката. Не, всъщност не се оплакваше, а само подаваше информация. Сякаш бе приел крехкия съюз помежду им, включително и измененията, внесени от ракианската жреческа клика. Допълнителна увереност му вдъхваше фактът, че един от неговите лицетанцьори, приел образа на Туек, бе заел пейката на Върховния жрец. Уаф звучеше убедително, когато настояваше за „майки за разплод“ от Бене Гесерит, поради което и задържаше своя дял от направения пазарлък.
„Става дума за съвсем малко забавяне, докато Сестринството огледа и даде мнение за новия договор — обясняваше Одрейди. — Междувременно…“
Днес беше „междувременното“.
Тя свали от себе си товара на лошите предчувствия и постепенно навлезе в атмосферата на скорошното приключение. Беше истинско удоволствие да наблюдава поведението на тлейлаксианеца и особено реакцията му при срещата с Шийена — достатъчно ясно изразен страх, но много повече страхопочитание.
Любимката на неговия Пророк.
Одрейди погледна встрани към момичето, което послушно крачеше до нея. Там ли се криеха начините и средствата за реалното моделиране на събитията в цялостния проект на Бене Гесерит?
Успешният пробив на Сестринството в действителността, скрита зад тлейлаксианците и тяхното поведение, я бе възхитил. Фанатичната „истинска вяра“ на Уаф допълваше облика си с всяка нова негова реакция. За старшата света майка беше достатъчно удовлетворение да изучава тлейлаксиански Майстор в окръжение от религиозно естество. Самото скърцане на песъчинките под стъпалата на Уаф предизвикваше поведенчески реакции които тя бе обучена да разпознава.
Редно беше да се досетим — мислеше Одрейди. Манипулационните похвати на собствената ни Мисионария Протектива трябваше да ни подскажат как тлейлаксианците са постъпвали винаги досега — затваряли са се в себе си и не са допускали никакво външно проникване през всичките бавно пропълзели хилядолетия.
Изглежда не бяха прекопирали структурата на Бене Гесерит. Каква друга сила би могла да е причината. Религията! Великата Вяра!
Освен ако не ползват гола̀-системата като разновидност на безсмъртието.
Тараза можеше да се окаже права. Прераждащите се тлейлаксиански Майстори не биха приличали на светите майки, защото не притежаваха Други Памети, а само лични възпоминания. Но за сметка на това — продължаващи!
Смайващо!
Одрейди погледна напред към гърба на Уаф. Бавно движение. Пасваше му напълно естествено. Спомни си, че той бе нарекъл Шийена с името „Аляма“. Още едно потвърждаващо лингвистично прозрение във Великата Вяра. Означаваше „Благословената“. Тлейлаксианците бяха съумели да запазят един древен език не само жив, но и без промени.
Дали Уаф разбираше, че единствено могъщи сили като религиите могат да го сторят?
Тилвит, ние държим корените на вашата идея фикс! Тя не се различава особено от създадените от нас. Знаем как да я раздвижим за постигане на собствените си цели.