Измама

Глава 19

— Информацията ви сигурна ли е? — попита Олимпия.

Седеше, изпълнена с напрежение, на дивана, тапициран в синьо и златножълто, шокирана от това, което Деметриа току-що й беше разказала. Шокирана, но не и изненадана.

— Имам много източници. Проверих не един и два пъти всеки един от тях. — В красивите очи на Деметриа се виждаха силна болка и непреодолим страх. — Не може да има съмнение. Чилхърст е уредил да се срещнат с брат ми на дуел.

— Мили Боже! — прошепна Олимпия. — Страхувах се от това.

— Вие нямате причина да изпитвате страх. — Деметриа се извърна от прозореца, през който се взираше навън през време на разговора. — Аз съм тази, която трябва да изпитва ужас. Вашият съпруг има намерение да убие брат ми.

— Деметриа, успокой се.

Констънс си наля чай и сложи две бучки захар в чашата си. Очевидно се чувстваше като у дома си в салона на Деметриа.

— Нищо няма да спечелим, ако изпаднем в паника.

— Лесно ти е да говориш така, Констънс. Не твоят брат се готви да посрещне смъртта.

— Съзнавам това. — Констънс хвърли многозначителен поглед на Олимпия. — Но не всичко е загубено още. Вярвам, че лейди Чилхърст е разтревожена също колкото теб. Тя ще ни помогне.

— Ако това, което казвате, е вярно, значи трябва да намерим начин да осуетим дуела — каза Олимпия.

Тя се опита да се пребори с паниката и да започне да разсъждава логично.

— Как можем да ги спрем? — Деметриа неспокойно крачеше между прозореца и клетката, в която се намираше екзотична птичка. — Не успях да науча нито деня, нито мястото на събитието. Нямам никаква представа, кога ще се състои дуелът. Тези неща се пазят в тайна от участниците.

— Аз може би ще успея да науча.

Олимпия стана и започна да се разхожда в другата половина на салона. Умът й трескаво работеше и обмисляше току-що наученото.

Джеърд щеше да рискува живота си в дуел. И вината беше изцяло нейна.

— Вие мислите, че ще успеете да научите датата, часа и мястото на дуела, след като, с всичките си източници на информация, аз не успях? — попита я Деметриа.

— Може и да не бъде толкова трудно — успокои я Олимпия. — Съпругът ми е човек на точността. Режимът му е неотменен като изгрева на слънцето.

— Да, точно така, нали? — остро рече Деметриа. — Прилича на една от онези играчки с часовников механизъм, които са изложени в Музея на мадам Уинслоу.

— Това не е вярно — каза Олимпия студено. — Но вярва в ценността на планираното време. Предполагам, че е отбелязал тази среща в бележника си, като всяка друга.

— Мили Боже! — Констънс отвори широко очи. — Тя е много права, Деметриа. Всички знаем, че Чилхърст силно вярва в установените навици и всекидневната рутина. Присъщо ще бъде за него да отбележи дуела в бележника си.