Малката стопанка
- Автор: Лейн Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка». Краткое содержание книги:
Беси извъртя очи.
— Колко драматично! Аз нямаше да й сторя нищо. Дори не запалих истински пожар. Просто си исках своето. — Робърт направи крачка към нея и тя прекъсна излиянията си. — Добре де, но не ме карай да чакам дълго.
Вратата се затвори с трясък зад гърба на Беси.
— Робърт? — обади се Нора с тих и разтреперан глас. Той коленичи до нея, прегръщайки я заедно с детето.
— Толкова бях изплашена, Робърт.
— Шшт, любима — предупреди я Робърт, щом Мариан се втурна в стаята, викайки името на бебето, което изтръгна от прегръдките на родителите му. — Всичко свърши — каза той, помагайки на Нора да се изправи на крака. — Ти беше великолепна. Истинска героиня. Не знам откъде събра смелостта да се справиш с Беси по този начин.
— Не съм героиня, Робърт. Просто се страхувах за детето си и направих всичко възможно, за да го спася.
— Добре, малката ми, няма да те наричам героиня, но се гордея с теб! — каза той, като я целуна по разбърканата коса и я поведе към стълбите. — Само съжалявам, че Кръглият салон е малко поразбутан, след като хвърли толкова труд по него.
Нора Джейн се закова на второто стъпало, до долната площадка.
— Бях забравила пожара — процеди тя през зъби — това нещастно, егоистично, малоумно създание!
Нора се изтръгна от ръцете на Робърт и се втурна в гостната, която вече беше претъпкана от хора. Всички се бяха събрали там. Беси стоеше в средата на стаята и попиваше роклята си с кърпичка.
— Ти! — извика Нора Джейн, сочейки Беси, докато бързо се приближаваше към нея.
— Какво има пак, Нора Джейн? — уморено попита Беси, вдигайки поглед от роклята си. — Не изстрадах ли достатъчно? Какво още искаш от мене?
— Ето това! — каза Нора Джейн, като се спря пред етърва си, повдигна се на пръсти и заби свития си юмрук в уплашеното лице над себе си.
Беси падна на килима от изненада. Мястото около лявото и око бързо взе да почервенява.
Нора Джейн се обърна към съпруга си и му каза съвсем спокойно:
— А сега можеш да си уредиш сметките с тази жена. Искам я вън от дома си!
— Да ме вземат дяволите! — възкликна маркизът като пое поредната солидна глътка бренди.
— Всички да ни вземат дяволите, татко — отбеляза Роджър Гиър, — ако се осмелим да кръстосаме саби с господарката на „Грийн Касъл“.
— А вие какво друго очаквахте? — попита мисис Темпъл, като си проби път напред и дръпна сър Хари след себе си. — Тя е моя внучка, нали така? Хайде, Хари трябва да обсъдим сватбата.
— Разбира се, мой малък пудинг — отговори послушно сър Хари и я последва.
— Робърт? — попита графът, посочвайки към жена си. — Искаш ли да изхвърля този боклук?
Робърт се усмихна.
— Ще имаш тази чест, Родж. Дай й някаква сума каквато прецениш, и я накарай да подпише официален документ, както и съгласието си за развода. Освен това я накарай да се закълне в писмена форма, че ще напусне Англия. Убеди я да замине някъде, където потокът й от сълзи ще пресъхва по-лесно.
После се обърна, все още усмихнат, и се отправи по стълбите към спалнята си, където беше жена му, скъпата му, сладка, прекрасна, героична съпруга. И беше сигурен, че го очаква.
Епилог
Рефлексии