Предварително изслушване
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Предварително изслушване». Краткое содержание книги:
Среднощно убийство. Изгряваща звезда на юридическия небосклон на Сан Франциско е застреляна. Макар и никой да не знае, жертвата е дъщеря на Ейб Глицки. Той упражнява сериозен натиск върху единствения заподозрян — пристрастен към хероина бездомник с бижутата й в джоба си и с димящ пистолет в ръка.
Градът е разбунен. Щатската прокурорка Шарън Прат вижда възможност да съживи затъналата си в проблеми администрация и иска смъртно наказание. Тъй като не може да гледа как един човек ще умре заради политическите амбиции на Прат, Дизмъс Харди поема защитата. Но с осигуряването на честни изслушвания за клиента му, започва да се разплита смъртоносната паяжина на политическата корупция, юридическата конспирация и хладнокръвното убийство…
— Но когато говорихме за първи път ми намекна, че ти се струвала отнесена.
— Вероятно да, малко. Но не зная защо. Може да е какво ли не.
Ейб посочи камарата върху бюрото.
— Как върви това?
— Тъкмо започвам буквата „Г“.
— „Г“? Може да е имала папка и за мен — пошегува се Глицки.
— Така е. — Трея повдигна вежди и го озари с половинчата усмивка. Порови около минута, намери каквото търсеше и му подаде тънка картонена папка.
Лейтенантът я отвори и бе шокиран да види своя снимка три на пет — копие на фотографията от завършването на Полицейската академия. Не можеше да повярва, че някога е бил толкова млад. Откъде ли я е взела Илейн? Дори Глицки нямаше такава.
Младата жена все едно четеше мислите му.
— Тя беше доста добра в това да получава каквото иска.
Той замислено кимна. Освен снимката, в папката имаше и плик. Ейб извади писмото отвътре и бързо го прегледа. Беше от майка й, получено след смъртта, в което информираше Илейн за истинския й баща. Сгъна писмото и го върна там, откъдето го бе взел.
Имаше около двайсетина изрезки от вестници — онези няколко случая в кариерата му, когато бе приветствай като герой, произвеждането му в лейтенант и шеф на отдел „Убийства“, различни случки в общността, включително и статия, описваща Глицки като гражданин — горд баща, прегърнал сияещия Орел, когато синът му бе избран за най-добър играч на месеца за „Уорнър“ преди година. Глицки бе треньор на отбора. Същата снимка все още висеше на таблото за съобщения в кухнята им. Стори му се повече от странно да я види точно тук.
Имаше и тяхна обща снимка с Илейн, седнали начело на една маса в „Джино и Карло“ по време на партито „Шампион на народа“, когато Арт Драйсдейл напусна областната прокуратура преди около две години. Ейб бързо вдигна поглед, докато спомените от онази вечер нахлуваха в съзнанието му. В този момент бе най-близо до идеята да й каже след първите дни от смъртта на майка й. Спомни си, че много се смяха — само по себе си това бе рядкост за Глицки. Смешно бе, че от другата й страна седеше Гейб Тори. Ейб не се сещаше за присъствието му, но фактът не бе изненадващ. Тори тъкмо бе станал главен помощник и двамата не бяха работили кой знае колко заедно. Пък и след като Илейн бе до него, Глицки не виждаше никой друг.
Той затвори папката и бавно издиша.
— Ами…
Този път Трея отпусна ръката си върху неговата и не я издърпа.
— Хайде да обядваме.
— Господи. Истинска храна. — Те четяха менюто в любимия бар на Глицки, „При Дейвид“, в една стара сграда без излишна украса на „Гиъри“. Лейтенантът погледна към Трея. — Питала ли си се някога какво правят с храната в болницата, за да стане толкова блудкава?
— Слагат тайна подправка — продължи шегата тя, — която придава на всичко вкус на картон. Но наистина е полезна. Десетократно ускорява оздравяването.
— Но има ужасен вкус.
Свиване на рамене.
— Изпробвали са я върху мишки. Те са я харесали.
— Затова ли здравословните храни имат вкус на картон?
— Само най-качествените — отвърна младата жена. — Останалите са истинска гадост.
Глицки цъкна с език, докато отново гледаше менюто.
— Тук не виждам нищо, което мога да ям. Няма да повярваш колко много неща трябва да избягвам от днес нататък.
Трея го погледна.
— Бих се обзаложила, че пилешката супа е добра. Той също се бе спрял на нея, заедно с препечена Франзела, без масло, с резен еврейска туршия. Младата жена си поръча пастрами и салата от сурово зеле върху ръж.
— А за пиене? — попита сервитьорката.
— Бих искала сода с целина — каза Трея.
— Един момент, моля. — Докато сядаше, Глицки почти падна от стола си. — Не можеш да поръчаш сода с целина. Аз смятах да я поръчам.
Трея го потупа по ръката.
— Обзалагам се, че имат повече от една бутилка.
— Не — отговори Ейб, — имам предвид, че никой от познатите ми не пие сода с целина.
— Е, сега вече познаваш човек, който пие.
Сервитьорката се намеси:
— Всъщност, тази напитка е доста популярна. Аз самата никога не съм я опитвала, но съм сигурна, че има тонове в склада.
— Виждаш ли? — усмихна се триумфиращо Трея. — Тонове. — След това се обърна към сервитьорката. — Днес сме решили да се поотпуснем. Ще донесете ли за двама ни по бутилка? Дори и вие може да я опитате — наистина е много добра.
Към два и петнайсет Харди бе оставил съобщение на Даш Логан да му се обади. Бе оставил още едно на Ридли Бенкс — че би било чудесно да му звънне в удобно за него време. На Глицки вкъщи. На Страут. Дори на Тори да го попита за някакви нови подробности по делото Бърджис, особено евентуална стенограма от разпитите на Кълън Алсоп в полицията или обвинението.