Две години ваканция
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:
Такъв е проливът, който на другия ден, 23 ноември, Ивънс показваше на Бриан, Гордън и другарите им върху картата на Щилеровия атлас.
Докато Патагония — тази последна провинция на Южна Америка, Земята на крал Вилхелм и полуостров Брънзуик образуват северната граница на пролива, на юг той е обграден от Магелановия архипелаг, състоящ се от големите острови Огнена земя, Десоласион, Кларънс, Хост, Гордън, Наварин, Уоластън, Стюарт и множество други по-незначителни, до последните — архипелага Хермити, един от островите на който, представляващ всъщност последният връх на Кордилерите, се врязва между двата океана под името нос Хорн.
На изток Магелановият пролив се разширява на един-два протока между нос Вирхенес и Патагония и нос Еспириту Санто в Огнена земя. Но не е така на запад, както забеляза Ивънс. От тая страна се преплитат до безкрайност разни острови, островчета, архипелази, протоци, канали, морски ръкави. Проливът излиза на Тихия океан чрез естествен канал, разположен между нос Лос Пиларес и най-южната точка на големия остров Кралица Аделаида. По-нататък се простира цял низ острови, пръснати безразборно от протока Нелсън до архипелазите Чонос и Чилое, намиращи се близо до чилийския бряг.
— А сега — добави Ивънс, — виждате ли, отвъд Магелановия пролив има един остров, който обикновени протоци делят от остров Кембридж на юг и островите Мадре де Диос и Чатъм на север? Е, та този остров, на петдесет градуса ширина, е остров Хановер, наречен от нас Черман, където живеете повече от двайсет месеца!
Бриан, Гордън и Донифан, наведени над атласа, гледаха с любопитство този остров, който бяха смятали отдалечен от всякаква земя, но се бе оказал близо до американския бряг.
— Какво — каза Гордън, — значи от Чили ни делят само морски ръкави?
— Да, момчета — отвърна Ивънс. — Но между остров Хановер и американския континент има само пусти острови като тоя. И като се прехвърлите на континента, ще трябва да изминете стотици мили, за да стигнете до населени места в Чили или Република Аржентина! А с колко трудности ще бъде съпроводено това, да не говорим за опасностите, тъй като индианците пуелчес, бродещи из пампасите, не са твърде гостоприемни! Ето защо според мен добре сте сторили, че не сте напуснали вашия остров: материално тук сте осигурени, а и се надявам, че с божия помощ ще успеем да отпътуваме заедно!
Така че тези различни протоци, заобикалящи остров Хановер, на някои места бяха широки не повече от петнайсет-двайсет мили, и при хубаво време Моко би могъл лесно да ги прекоси със своя ял. Бриан, Гордън и Донифан при екскурзиите си на север и изток не бяха забелязали тия земи, защото те са много ниски. Белезникавото петно беше един от ледниците във вътрешността; а изригващата планина — един от вулканите на магелановата област.
Като разгледа по-внимателно картата, Бриан забеляза също, че при екскурзиите си те случайно бяха попаднали именно в най-отдалечените от съседните острови части на крайбрежието. Наистина, когато Донифан стигна до Севърн-шорс, можеше да съзре южния бряг на остров Чатъм, ако през тоя ден хоризонтът, замъглен от изпаренията на бурята, не се виждаше само в един малък отрязък. Ала от Дисепшън-бей, врязан дълбоко в остров Хановер, както и от устието на Ист-ривър и от височините на Мечата скала е невъзможно да се види нито островчето, разположено на изток, нито остров Есперанса, който е на двайсетина мили разстояние. За да забележиш съседните земи, трябва да се прехвърлиш или на Норт-кейп, отдето зад пролива Консепсион се виждат бреговете на остров Чатъм и остров Мадре де Диос, или на Саут-кейп — оттам личат очертанията на островите Кралица Аделаида и Кембридж, или, най-после, от брега, където свършват Даунс-лендс, а над тях се извисяват върховете на остров Оуен или ледниците на югоизточните земи.
Ала младите колонисти при изследователските си походи никога не бяха отивали толкова далеч. Колкото до картата на Франсоа Бодоан, Ивънс недоумяваше защо на нея не са обозначени тези острови и земи. Щом корабокрушенецът-французин е успял да определи доста точно очертанията на остров Хановер, значи го е обиколил. Може би мъглите са ограничавали кръгозора му само до няколко мили? В края на краищата това е твърде вероятно.
А сега, в случай че успееха да завладеят лодката на „Севърн“ и да я поправят, накъде щеиле да я насочи Ивънс?
Именно този въпрос му зададе Гордън.
— Момчета — отговори Ивънс, — няма да карам нито на север, нито на изток. Колкото по-далеч отидем на море, толкова по-добре. Очевидно при попътен вятър лодката ще може да ни заведе до някое чилийско пристанище, където ще ни окажат добър прием. Но морето е извънредно бурно край тия брегове, докато по протоците на архипелага ще можем да минем доста лесно.