Изповедник

Макар да бе мрачно, облаците не бяха достатъчно гъсти, че да завали. Доста време не беше валяло и земята се бе втвърдила. На слабата сивкава светлина военният лагер изглеждаше още по-мрачен и неприветлив. Носещият се във въздуха дим от готварските огньове прикриваше до известна степен силната воня.

Докато вървяха през безкрайни шумни групи мъже и съоръжения, Джаганг разпита един от доверените си телохранители за мачовете на Джа’Ла. Мъжът го осведоми за различните мачове, които се бяха играли от последния път, като описа подробно всички отбори.

— А отборът на Карг? — попита Джаганг. — Те добре ли се справят?

— Без загуба до този момент — кимна телохранителят. — Вчера обаче не спечелиха с чак толкова голяма разлика.

— Надявам се да спечелят днес — изрече Джаганг с ледена усмивка. — Ще ми се от всички отбори, осмелили се да ме предизвикат, моят точно този да срази.

— Мачът е днес — посочи някъде наляво мъжът — ей там. Това е последният им мач. Като гледам как се развиваха мачовете до момента, точно те ще застанат начело и желанието ти ще се сбъдне, Ваше сиятелство. Иначе ще има елиминации. Ако обаче победят в този мач, ще се изправят срещу твоя отбор.

По време на разговора на Джаганг с телохранителя Ничи хвърли кратък поглед през рамо към Калан. Калан знаеше, че тя си мисли за мъжа, за когото й бе разказала. Самата Калан бе обзета от невероятно вълнение.

Докато се придвижваха през лабиринта на лагера в указаната от телохранителя посока и си пробиваха път през все по-голямото гъмжило от мъже с наближаването на игрището, Калан вече долавяше в далечината виковете на войниците в подкрепа на съответния отбор. Макар да нямаха шанс от такова разстояние да видят с очите си какво става, мъжете чакаха да научат резултата по веригата.

Имаше много повече зрители, отколкото Калан бе виждала при всичките предишни мачове. Очевидно ставаше дума за важен мач и вълнението на тълпата бе осезаемо. Внезапно избухна оглушителен рев и стана ясно, че един от отборите е отбелязал точка. Мъжете се притискаха по-близо, ръгаха се с нетърпение да разберат кой.

Телохранителите ревяха заповеди и избутваха хората настрана, плътната стена от войници поглеждаше през рамо, после с нежелание се отваряше, за да направи път на групата на императора. С помощта на клина от едри телохранители, които разчистваха пътя, най-накрая успяха да стигнат до самото игрище, оградено с въжета за императора. Телохранителите на Джаганг, които бяха избързали, вече бяха сформирали стена от всички страни, за да удържат зрителите наоколо.

През пролуките в тълпата Калан успя да зърне няколко от играчите, които тичаха на терена. От виковете и крясъците на тълпата едва успяваше да чуе собствените си мисли. От време на време се мярваше по някое петно червена боя. При тази тълпа от войници, дошли да гледат мача, и стената от телохранители от всички страни, да не говорим и за огромното туловище на самия император пред нея, охраняван от личните си телохранители, с усилие успяваше да види само откъслечни части от действието на игрището.