Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
— Лори, влизай! — извика й Лу.
Тя прекрачваше прага, когато клетъчният й телефон иззвъня. Беше операторът от Патологическия със съобщението, че има нов случай от полицейския арест. Тя го увери, че се връща след час. Смъртните случаи в ареста бяха всеизвестни, а това определено означаваше, че трябва да се заеме с тази аутопсия преди понеделник.
— Доста неща взехме — каза Лу, когато тя се присъедини към тях. — Тези листове може да се окажат най-важното. Някои от имената са отбелязани дори със звездички. — Той подаде листовете на Джак, който им хвърли по един поглед, преди да й ги подаде. Тук бяха и данните за д-р Хосе Кабрео и д-р Мотилал Наджах.
— Времето, когато се е преместил в „Дженерал“ и фактът, че предпочита да работят нощна смяна говорят достатъчно красноречиво — промърмори Лори.
— Чудя се защо заповедта за ареста му не е тук — попита Лу. — Това е важно за човек, който има достъп до контролирани субстанции.
Лори вдигна рамене.
— Ето още един списък, който Русо е отбелязал със звездичка — каза Лу. — Хора, които са се преместили от „Свети Франциск“ в „Манхатън Дженерал“ между средата на ноември и средата на януари.
Списъкът се състоеше от седем имена и отделенията в болницата, в които работят.
— Всички тези хора са имали лесен достъп до пациентите, особено по време на нощната смяна.
Лейтенантът кимна.
— Други осем лекари, уволнени от „Дженерал“ през последните шест месеца. Мога да си представя, че измежду тях има някой умопобъркан, на когото би му се искало да си го върне на „АмериКеър“.
— Звучи логично — съгласи се Джак. — Може би трябва да добавите и моето име към този списък.
— Трябва ми цял екип, за да се справи с всичко това — каза Лу. — Ако Наджах не е нашият човек, ще се наложи да разпитаме останалите. Хм. Какво е това? — Той вдигна един диск.
— Да го проверим — каза Лори. — Тя го взе и включи компютъра на Роджър, написа бързо паролата му, което накара Джак да вдигне изненадано вежди. Забеляза реакцията му, но я игнорира.
Сиди-то съдържаше дигиталните болнични сведения за всичките случаи от серията й, включително и за тези от „Свети Франциск“. Предположи, че Роджър е взел данните, когато бе отишъл там за списъка на личния състав. Лори обясни на Лу какво представлява и попита дали може да го вземе със себе си в Патологическия. Това можеше да й помогне, когато се заеме с картоните.
Лейтенантът помисли за миг.
— Можеш ли да направиш копие?
Без да се бави, тя презаписа диска.
— Всъщност, не бих имала нищо против да имам копия и от списъците — добави тя след малко. — Предполагам, че днес следобед ще мога да ги прегледам и кой знае, може да ми хрумне някоя полезна идея. Сигурна съм, че тук някъде трябва да има ксерокс.
Ксероксът се оказа съвсем наблизо и тя преснима всичките списъци на Роджър.
— Искаш ли да дойда с теб? — попита я Джак, когато тръгна за Патологическия. — Мога дори да те заместя, ако искаш да се прибереш вкъщи.
— Добре съм — увери го Лори. — По-добре да се занимавам с нещо, отколкото да обикалям сама апартамента.
Джак погледна Лу:
— Какъв е планът ти?
— Искам да разпитам човека, който е открил тялото. След това ще се срещна с този Наджах, за да видя дали сме успели да се докопаме до оръжието му. Току виж едно просто напомняне за науката балистика го накарало да пропее.
— Възразяваш ли да те придружа? — попита го Джак.
— Заповядай — вдигна рамене лейтенантът.
Джак се обърна към Лори:
— Скоро се връщам в центъра и ще ти помогна за следващата аутопсия.
— Не се притеснявай — каза тя. — Ела когато можеш. — След което прегърна двамата мъже, като задържа ръцете си върху Джак малко по-дълго.
Преди да напусне административното крило, реши да се отбие в тоалетната. Ужаси се, когато забеляза кръв върху тоалетната хартия. Кървеше!
Беше съвсем малко, но доколкото знаеше, това не бе добър знак по време на бременност, особено в началото. В същото време ограничените й познания по акушерство от студентско време бяха достатъчно избледнели в паметта й, за да прави заключения.
Защо такива неща се случват винаги през почивните дни, простена тя. Искаше й се да се консултира с Лора Райли, но не беше удобно да й звъни в събота.
Дръпна се от мивката и се погледна в огледалото. Последните няколко нощи безсъние си бяха казали думата. Макар да бе далеч от вида на Джанис, около очите й се виждаха тъмни кръгове и лицето й изглеждаше уморено и измъчено. Имаше лошото чувство, че й предстои и друго изпитание и се помоли, ако това се случи да има достатъчно емоционални сили да се справи с него.