Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Бе му странно да чете посветения на самия себе си материал, който представляваше комбинация от биография и разузнавателен доклад. Подробността му изпълваше Микаел с все по-голямо удивление. Лисбет Саландер бе изровила подробности, които той смяташе за отдавна забравени и потулени в миналото. Бе открила информация за връзката му от младежките години с една страстна синдикалистка, която в момента бе политик. С кого, по дяволите, е разговаряла? Бе узнала за рок бандата му „Буутстрап“, за която едва ли някой си спомняше днес. Бе направила изчерпателен отчет за финансовото му състояние. Как се е добрала до това, дяволите да я вземат?
Като журналист Микаел бе прекарал дълги години в издирване на информация за различни хора и можеше да даде професионална оценка на свършената от Саландер работа. Нямаше съмнение, че Лисбет Саландер бе изключителен професионалист. Той се съмняваше, че би успял да състави толкова добър доклад за напълно непознат човек.
Микаел отбеляза също, че двамата с Ерика напразно бяха спазвали дистанция в присъствието на Хенрик Вангер като знак на учтивост; той вече бе запознат в детайли с дългогодишната им връзка и любовния триъгълник, в който участваше Грегер Бекман. Лисбет Саландер също така бе направила плашещо добра преценка на състоянието на „Милениум“; Хенрик Вангер бе съвсем наясно колко зле са нещата, когато бе позвънил на Ерика, за да ѝ предложи помощ. Каква игра всъщност играе той?
Аферата „Венерстрьом“ бе засегната доста повърхностно, но жената явно беше присъствала на някое от заседанията на съда. Тя също бе отбелязала странното поведение на Микаел при отказа му да свидетелства по време на процеса. „Която и да си ти, явно си умница.“
В следващата секунда Микаел подскочи – направо не вярваше на очите си! Лисбет Саландер бе изложила в кратък абзац очакванията си за развоя на събитията след края на процеса. Беше поместила почти дословно изявлението, което разпратиха с Ерика до медиите след оттеглянето му от поста отговорен редактор на „Милениум“.
Но Лисбет Саландер всъщност бе използвала написания от него първи вариант. Той погледна отново корицата на доклада. Бе предаден три дни преди Микаел да получи присъдата. Беше невъзможно.
В този ден текстът на изявлението можеше да бъде открит на едно-единствено място в целия свят. В собствения му компютър. Не в този в редакцията, а в личния му лаптоп. Микаел не го беше принтирал. Дори Ерика Бергер нямаше копие, макар да бяха обсъдили в общи линии как щеше да изглежда изявлението.
Микаел Блумквист бавно остави на масата доклада на Лисбет Саландер. Реши да не пали още една цигара. Вместо това си облече якето и излезе навън. Бе светло като ден, само една седмица преди Мидсъмър. Той тръгна по плажа, покрай имота на Сесилия Вангер и скъпата лодка в подножието на дома на Мартин Вангер. Разхождаше се бавно и размишляваше. Накрая седна на един камък и се загледа в премигващите фарове в залива на Хедестад. Можеше да заключи само едно.
– Ровила си се в компютъра ми, госпожице Саландер – каза си той на висок глас. – Ти си проклет хакер.
ГЛАВА 18 Сряда, 18 юни
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР се събуди внезапно, без да бе сънувала нищо. Леко ѝ се повдигаше. Нямаше нужда да се обръща – знаеше, че Мими вече бе тръгнала за работа, но ароматът ѝ все още се усещаше в спарената стая. Тя беше изпила твърде много бири по време на вторнишката среща с „Evil Fingers“ в „Кварнен“[108] предната вечер. Мими се бе появила точно преди заведението да затвори, беше я придружила до вкъщи и я бе последвала в леглото.
За разлика от Мими, Лисбет Саландер никога не се бе смятала за лесбийка. Тя всъщност никога не се бе замисляла дали бе хетеро-, хомо- или бисексуална. Като цяло не ѝ пукаше какъв етикет щяха да ѝ лепнат и смяташе, че е единствено нейна работа с кого прекарва нощите си. Ако се видеше принудена да определи сексуалната си ориентация, то без съмнение щеше да предпочете мъжете – най-малкото те оглавяваха статистиката ѝ. Имаше само един проблем – никак не бе лесно да срещнеш мъж, който да не е боклук, и освен това да го бива в леглото. И така Мими бе сладък компромис, пък и я привличаше. Беше я срещнала в една шатра за продажба на бира по време на „Прайдфестивален“[109] една година по-рано. Тя бе единственият член на „Evil Fingers“, когото Лисбет бе довела. Бяха се срещали от време на време през цялата изминала година, но и двете гледаха на това по-скоро като на приятен начин за прекарване на свободното време. Тялото на Мими ѝ се струваше меко и топло, докато лежеше до нея. Освен това нямаше проблем да се събуди до нея и дори да закусят заедно.