Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
Изтощен от дългото пътешествие, Дани веднага си легна. Хари огледа набързо стаите, после предупреди Елена да не пуска никого, освен него и излезе.
Както му бе заръчал Дани, той откара мерцедеса на няколко пресечки от кооперацията, където свали ватиканските номера и сложи предишните. После остави ключовете вътре, затвори вратата и се върна, прикривайки номерата под сакото си. След петнайсет минути отново беше на Виа Николо V 22 и се изкачваше с асансьора към апартамента. Наближаваше шест сутринта, след малко повече от половин час трябваше да пристигне отец Бардони.
Цялата работа не му допадаше. Беше чисто безумие да смятат, че отец Бардони и Дани в сегашното му състояние ще измъкнат Маршано от Ватикана. Но Дани бе решил твърдо, а вероятно и отец Бардони споделяше неговото решение. За Хари това означаваше само едно: Дани щеше да се опита и да загине — очевидно такъв беше планът на Палестрина. Нещо повече, ако Фарел бе лепнал на Дани атентата срещу римския кардинал и ако го вършеше по заповед на Палестрина, излизаше, че сам Палестрина е организирал убийството. А Маршано знаеше за това, иначе нямаше да е пленник. Ставаше ясно, че изповедта е била на Маршано. Значи убивайки Дани, Палестрина щеше да унищожи единствената улика срещу себе си.
А на кого можеше да го каже Хари? На Роскани? На Адриана? На Итън? И какво да им каже? Разполагаше само с догадки. А и да имаше доказателства, Ватикана беше суверенна държава и не се подчиняваше на италианските закони. Следователно никой извън Ватикана не разполагаше с пълномощия да предприеме каквото и да било. И все пак — тъкмо това терзаеше Дани — ако не стореха нещо, Маршано щеше да загине. Затова Дани бе готов на всичко, дори с цената на живота си.
— Мамка му — тихичко изруга Хари, докато заключваше вратата на апартамента зад себе си.
И той бе загазил колкото Дани, по дяволите. Не само защото му беше брат, но и защото бе обещал, че няма да го загуби както Мадлин под леда. Дявол да го вземе, защо трябваше да дава такива обещания пред брат си?
Внезапно Елена пристъпи към него и прекъсна мислите му.
— Рядко съм идвала в Рим и не бях сигурна къде е това място…
— Какво?
— Ще ти покажа.
Тя го поведе към широкия прозорец в края на хола. Бледата зора разкриваше онова, което не бяха забелязали в мрака на идване — изглед към висока стена от жълти тухли. Отвъд нея отдясно тънеха в гъста сянка някакви неясни сгради, а отляво се виждаха дървесни корони, като че зад стената имаше просторен парк.
— Не разбирам… — промърмори Хари, леко учуден от вълнението на Елена.
— Това е Ватикана, мистър Адисън… или поне част от него.
— Сигурна ли си?
— Да, обикаляла съм из парка точно отсреща.
Хари отново погледна, търсейки нещо познато, което да го ориентира къде се намират спрямо официалния вход на Ватикана и площада Свети Петър. Не успя. Канеше се да попита Елена, когато изведнъж го побиха тръпки; онова, което бе смятал за хоризонт, се оказваше огромна сграда, все още обгърната в сянка, но най-отгоре вече огряна от слънцето. Гледаше право към катедралата „Свети Петър“.
— Господи — тихо въздъхна той.
Не само бяха стигнали в Рим живи и здрави, но и разполагаха с апартамент на крачка от затвора на Маршано.
За миг Хари притисна чело към стъклото и затвори очи.
— Уморен си, Хари…
Гласът на Елена бе тих и гальовен, като на майка с болно дете. Тя още беше с вдигната коса и костюма, който й намериха свещениците. Но Хари с изненада разбра, че за пръв път вижда в нея жената, а не монахинята.
— Аз поспах в колата, но ти не си мигнал — каза Елена.
— Тук има още една спалня… Трябва да дремнеш… поне докато дойде отец Бардони.
— Да… — започна Хари.
И изведнъж осъзна, че има още един сериозен проблем. Елена. Рискованото начинание на Дани и отец Бардони внезапно се очертаваше съвсем отчетливо и той не искаше Елена да вземе участие в него.
— Родителите ти са живи, нали?… — запита той предпазливо.
Елена приведе глава настрани и го изгледа също тъй предпазливо.
— Какво общо има това със съня?
— Къде живеят?
— В Тоскана…
— Колко път има дотам?
— Защо?
— Важно е…
— Горе-долу два часа с кола. Минахме оттам по магистралата.
— А баща ти сигурно има кола.
— Защо?
— Има ли кола? — повиши глас Хари.
— Естествено.
— Искам да му позвъниш и да го повикаш в Рим.
Изведнъж Елена пламна цялата. Облегна се на стената и предизвикателно скръсти ръце.