Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
Борн бързо си спомни за едно място, което беше удивило дори и него.
— Един от клиентите на Холи беше Густаво Морено, нали?
— Густаво Морено беше най-добрият й клиент — каза Криси.
„Да — помисли си Борн, — би трябвало да е така. Още едно липсващо парче от пъзела.“
— Той пръскаше повече пари от всички други. Наслаждаваше се по цяла нощ на веселбата. Колкото по-късно беше, толкова по-шумна и по-разюздана ставаше.
— Било е нещо коренно различно от Оксфорд, професоре.
Тя кимна.
— Коренно различно изобщо от цивилизацията. Но Холи също беше такава. Водеше двойствен живот. Каза, че в Мексико опитала много неща, защото семейството й било много строго, много религиозно и дори отдадено на вярата. Жената в него имала малко права, а момичето още по-малко. Очевидно баща й се е отделил от останалата фамилия, начело на която е бил брат му, чичото на Холи. Според Холи между тях станал ужасен скандал. Той отвел нея и майка й в Бали — място съвсем различно от селото им във Високите Атласки планини. Не казала на никого за тайния си живот в Мексико.
Не е вярно — помисли си той. — Каза на мен или аз по някакъв начин разбрах. Сигурно така лаптопът се е оказал в ръцете на Густаво Морено. Трябва аз да съм му го дал. Но защо? В този пъзел винаги има празни петна, които трябва да се запълват, и нови въпроси, които чакат отговор.
— Съжалявам, че си ме излъгала.
— Излъгахме се взаимно — каза Криси, без да скрива горчивината в гласа си.
— Аз имам твърде голям опит с лъжите — каза Борн. Имаше чувството, че беше помолил Холи да го вземе на едно от пътуванията си до Мексико. А дали пък не беше я принудил?
— Защо напусна? — попита той.
— Би могло да се каже, че в пустинята на Сонора получих прозрение. Нищо чудно, че с Холи се сдружихме. И тя, и аз бягахме от бившия си живот, от това, което сме били. Или, по-скоро, в живота се бяхме озовали в безпътица, не знаехме кои сме и кои искаме да бъдем. Бяхме решени да не приемаме това, което се очакваше от нас. — Тя се вгледа в зачервените си ръце така, като че ли не можеше да ги познае. — Мислех си, че животът, който бях изоставила — онзи в затвореното общество на Оксфорд, — не е истински. Но след време разбрах, че тъкмо животът на Холи не е такъв.
Небето започна да светлее още повече. От дърветата взеха да се обаждат птици, а лекият вятър донесе мириса на влажна пръст и живи същества.
— Една нощ, много късно, влязох в една свободна стая, или поне си мислех, че е свободна. А там Холи беше яхнала Густаво Морено и го чукаше. Погледах ги за момент. Като че ли бяха двама непознати, участващи в порнофилм. После си казах: „По дяволите, Холи си е такава.“ Би могло да се каже, че изведнъж се събудих. — Тя поклати глава. — Но не мисля, че и Холи се е събудила някога.
Борн също не мислеше. Беше тъжно, но вярно. Холи беше много неща за много хора, всичките различни. Тези много лица й позволяваха да се затвори по-дълбоко в себе си, да се скрие от всеки. Той беше сигурен, че най-много се бе страхувала от чичо си.
В този момент Скарлет надникна в кухнята и съобщи:
— Хей, вие, двамата, имаме посетители.
Отавио Морено и Питър Маркс стояха в гостната и се гледаха враждебно.
— Какво, по дяволите, е това? — каза Борн.
— Това е Отавио Морено, човекът, наръгал Диего Херера — отвърна му Маркс. — А ти го защитаваш!
— Това е дълга история, Питър — рече Борн. — Ще ти обясня в колата на път за…
Маркс се обърна към Морено.
— Ти си братът на Густаво Морено, колумбийския наркобарон.
— Да — отвърна Отавио Морено.
— И кръщелникът на дон Фернандо Херера, бащата на човека, когото смъртоносно си наръгал.
Когато Морено не каза нищо, Маркс продължи:
— Току-що идвам от дон Фернандо. Както можеш да си представиш, той е с разбито сърце. А може би не можеш. Въпреки това той не вярва, че си убил сина му. Обаче полицията е сигурна, че си го сторил. — Без да чака отговор, той се обърна рязко към Борн: — Защо, по дяволите, позволи да стане това?